В последните години криминалистиката претърпява истинска революция. Благодарение на съвременните ДНК технологии и съдебната генеалогия все повече стари убийства, останали неразкрити с десетилетия, получават своята развръзка. Методът се основава на извличане на генетичен материал от местопрестъпленията и сравняването му с публични родословни бази данни. Така следователите откриват далечни роднини на извършителя и чрез родословно дърво достигат до конкретен заподозрян.

Сред емблематичните случаи е убийството на Дороти Тейт от 1983 г., разкрито след 43 години, както и идентифицирането на останките на Нурия Родригез, изчезнала през 90-те години. В Орегон съвременна ДНК технология свързва покойния сериен убиец Сизър Бароне с убийството на 82-годишната Елизабет Уасън от 1992 г. Един от най-дълго разследваните случаи е този на Нанси Мари Беналак, репортерка, убита в Сакраменто през 1970 г. Кръвта на извършителя, останала на местопрестъплението, десетилетия не съвпадала с никого. Едва след прилагането на генетичната генеалогия следата отвела до Ричард Джон Кърч, който обаче бил починал през 2019 г.

В България разплитането на стари случаи се затруднява от по-строгите законови рамки и липсата на мащабни генетични бази данни. Пример е убийството на сестри Белнейски през 2006 г., където въпросът за евентуален втори извършител остава отворен. Други нерешени мистерии включват убийството на писателя Георги Марков с „българския чадър“ в Лондон през 1978 г., както и много поръчкови убийства от прехода.

Междувременно успехите в чужбина засилват натиска за законодателни промени. В редица американски щати близки на жертви настояват за закони, които да задължават преразглеждане на „студените досиета“ при липса на развитие в определен срок. Технологичният напредък доказва, че времето вече не е съюзник на престъпниците, а разкриването на истината носи дългоочаквано успокоение на семействата.