Заболяването, причинявано от кръгъл червей, се предава чрез ухапване от заразен комар, който инжектира ларви в кръвта на животното. След около осем месеца паразитите достигат сърцето и белодробните съдове, където се размножават и отделят микрофиларии. Цикълът може да се затвори само ако комарът прекара поне 20 дни при достатъчно топла температура – именно затова климатичните промени улесняват разпространението на болестта в България и дори в южната част на Румъния.

Според наблюденията на ветеринарните специалисти, преди години дирофилариозата се е срещала рядко, главно при кучета, пътували в Гърция или Италия. Днес случаите са толкова много, че болестта се приема за почти задължителна диагноза при необезпаразитени животни. Проучвания показват, че над 40% от бездомните кучета в България са носители, а сред вълците и чакалите заразените са почти 100%.

Коварството на заболяването е в дългия период без симптоми. Когато се появят признаци като подуване на корема, кашлица, отслабване и отказ от движение, болестта обикновено вече е в напреднал стадий. Затова ветеринарните лекари препоръчват редовни кръвни тестове, които откриват инфекцията дори при безсимптомни пациенти, а при необходимост се прави рентгенография и ехокардиография.

Котките рядко се засягат, тъй като имунната им система унищожава ларвите, а хората също не развиват болестта, въпреки ухапванията. Ако все пак котка се зарази, протичането обикновено е скрито и безсимптомно, но е възможна кашлица.

Най-ефективната защита е профилактиката – ежемесечни препарати, които осигуряват почти 100% защита, ако се прилагат правилно. В България се препоръчва целогодишна профилактика, защото в градовете има „топли джобове“, където комари остават активни и през зимата. Дори едно ухапване от заразен комар е достатъчно, за да се зарази кучето, независимо дали живее на закрито или в градска среда. Въпреки че броят на случаите намалява благодарение на информираността, ежедневно се откриват нови пациенти, а при тежки форми се налага и оперативно отстраняване на паразитите.