Димитър Талев, роден на 1 септември 1898 г. в Прилеп, е един от най-значимите български писатели, чието творчество превръща историческите събития в дълбоко човешки разкази. Израства в патриархално семейство на железар, остава без баща още на девет години, а образованието му е непрекъснато прекъсвано от войните. Следва медицина и философия в Загреб и Виена, но в крайна сметка завършва българска филология в Софийския университет. Работи като журналист и редактор във вестниците „Македония“ и „Зора“. След 1944 г. е арестуван и изпратен в трудови лагери заради позициите си по Македонския въпрос, а по-късно е изселен в Луковит. Именно в изолацията създава „Железният светилник“ – първият роман от Преспанската тетралогия, който излиза през 1952 г. и е последван от „Илинден“, „Преспанските камбани“ и „Гласовете ви чувам“. В тези произведения Талев проследява съдбата на поколения на фона на националноосвободителните борби в Македония, като поставя човека и семейството в центъра на историческите събития. Освен тетралогията, той създава още „Хилендарският монах“, „Старата къща“, „Братята от Струга“ и трилогия за цар Самуил. В края на 50-те години е реабилитиран, удостоен с Димитровска награда и народен представител. Умира на 20 октомври 1966 г. в София. През 1997 г. ЮНЕСКО включва името му сред световноизвестните личности. Талев остава автор, който прави историята жива, като я превръща в семейна и човешка драма.