На 2 септември 1947 г. с указ на Георги Димитров е основан Димитровград, първият социалистически град в България, чрез обединяването на селата Раковски, Мариино и Черноконево. Още на 10 май 1947 г. започва мащабно строителство, в което участват около 50 000 бригадири от 963 населени места. Младежите, сред които и самостоятелната бригада „Млада гвардия“ (1948–1950), работят безплатно под девиза: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Те издигат жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътища и железопътни линии, както и язовири и обекти в цялата страна.

Земята около днешния град е населена от древни времена. В пещерата „Дядо Паньовата дупка“ край местността Габера са открити кремъчни остриета от палеолита (40 хил. г. пр. Хр.). През античността районът около реките Марица и Меричлерска привлича хора с плодородната си почва, а в късната античност е построена крепостта в м. Калето, отъждествявана с Блесна или Блисимос. Тя влиза в българските предели при хан Крум и достига разцвет през ХІ–ХІІ в. като духовен и военен център. За нея се споменава във връзка с похода на Фридрих Барбароса през 1189 г. и с цар Калоян през 1202 г.; през 1206 г. е превзета от Анри Фландърски, след като жителите ѝ са я изоставили.

След османското завоевание районът попада в Румелийския вилает. Трите села имат своя история: Раковски (известно като Каяджик, после Каменец), Марийно (някога Кокарджа, преименувано в чест на княгиня Мария Луиза) и Черноконево (свързвано с легенда за Черничево и преселници, наричано и „Малкия Батак“). В края на ХІХ и началото на ХХ век се развиват зеленчукопроизводството, салджийството и вараджийството. През 1873 г. пристига Баронхиршовата железница, а през 1895 г. започва въгледобив. Между двете световни войни са построени ТЕЦ „Вулкан“ и ТЕЦ „Марица 1“. С Консервната фабрика в Раковски и циментовия завод между Марийно и Черноконево районът се оформя като индустриален център, което през 1946 г. става причина там да бъде построен първият завод за изкуствени торове.