Toyota C-HR се появи като смел компактен кросоувър, който обещаваше да разчупи консервативната гама на марката. Футуристичните форми и агресивната стойка наистина привличат погледите, но още в ежедневна употреба става ясно, че стилът е постигнат чрез сериозни компромиси. Масивните задни колони, високата странична линия и купеобразният покрив създават големи мъртви зони и затрудняват маневрирането в града. Пространството отзад е тясно и тъмно, а скритите външни дръжки са неудобни. Багажникът също е скромен, което подчертава, че практичността е оставена на заден план.

Под капака спортната визия не се потвърждава. Атмосферният 2.0-литров бензинов двигател с CVT трансмисия работи мудно при изпреварване, а по-рязкото натискане на газта води до шумно виене без адекватно ускорение. Европейските версии с 1.2-литров турбомотор и хибридни системи също не предлагат особен темперамент на дълъг път. Въпреки това C-HR не е механично чуплив или ненадежден автомобил – японското качество на сглобката остава силна страна.

Двуликият характер на модела се потвърждава и от баланса между предимства и недостатъци. От една страна, той предлага хибридна надеждност, нисък разход в градски условия, стегнато пътно поведение заради платформата TNGA и добра препродажна стойност. От друга страна, ограниченият багажник, лошата видимост назад, шумната CVT при натоварване и анемичната извънградска динамика са осезаеми минуси. Въпреки критиките, Toyota C-HR се продава много добре както в Европа, така и у нас, което го превръща в противоречив, но пазарно успешен кросоувър.