Българските пациенти с диабет са изправени пред административен парадокс: успешното лечение, довело до подобряване на здравните показатели, води до прекратяване на безплатното осигуряване на консумативите, които са направили този успех възможен. Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), изпрати официално писмо до Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, с което алармира за този проблем и настоява за реформи.

При спад на гликирания хемоглобин пациентът автоматично престава да отговаря на административните критерии за отпускане на терапията, въпреки че тя е доказала своята ефективност. В редица случаи това принуждава болните да доплащат около 50 евро месечно от джоба си. Според АПАЗ този подход санкционира добрия контрол на заболяването, вместо да го насърчава. Организацията настоява решенията да се базират на индивидуална медицинска преценка, а не на формални административни прагове.

Данните от проучване сред пациенти и ендокринолози в цялата страна разкриват тревожна тенденция – докато броят на болните расте, осигурените от държавата консумативи намаляват. Броят на пълнолетните пациенти, които получават тест-ленти от НЗОК, се е сринал с близо 27% – от 45 812 души през 2023 г. до 33 402 души в края на 2025 г. През същия период диспансеризираните с диабет тип 2 са се увеличили драстично, достигайки близо 493 000 души. Отпусканите 150 тест-ленти за тримесечие са крайно недостатъчни, особено за хората на инсулин, което увеличава риска от тежки усложнения.

Достъпът до съвременни технологии е силно ограничен. От около 78 000 българи с диабет тип 1, платени от НЗОК сензори за непрекъснат мониторинг получават едва 1 577 деца и 4 492 възрастни. Ситуацията с инсулиновите помпи е още по-критична – отпуснати са само 16 изделия за пълнолетни и 13 за непълнолетни. Пациентите с диабет тип 2 са напълно изключени от критериите за непрекъснато мониториране, въпреки че често имат спешна нужда от него.

Финансовата тежест е огромна. Освен разходите за терапия, болните плащат между 15 и 60 евро за изследвания, а специфичният хранителен режим изисква допълнителни между 300 и 400 евро месечно. Невъзможността да се покрият тези суми води до компромиси, които вкарват пациентите в болница – годишно се регистрират 35 835 хоспитализации само за диабет тип 2.

АПАЗ критикува и тежката административна тежест върху ендокринолозите, която изяжда времето за реален преглед и бави смяната на терапията. Председателят на организацията Анета Драганова коментира: „Диабетът изисква ежедневен контрол, а не грижа само при настъпило усложнение. Системата трябва да осигурява достатъчно средства за самоконтрол, навременен достъп до специалисти и съвременни технологии. Не е приемливо пациентите да бъдат лишавани от ефективно лечение именно защото са постигнали по-добри резултати.“ Асоциацията призовава за незабавен диалог за изготвяне на конкретен план със срокове за преодоляване на кризата.