На 91 години Джуди Денч продължава да гледа към нови професионални предизвикателства и няма никакво намерение да се оттегля от сцената — въпреки сериозното влошаване на зрението си. Носителката на „Оскар“ е категорична, че думи като „пенсия“, „винтидж“ и „стара“ трябва да бъдат забранени, а по адрес на клишето „национално съкровище“ реагира с неприкрито раздразнение.

„Мразя го. Звучи така, сякаш съм някаква прашна стара реликва, натикана в дъното на шкафа заедно с динозавърски вкаменелости и счупен римски щит“, казва актрисата. Постоянните въпроси кога смята да сложи край на кариерата си също я дразнят: „Пенсиониране“, „винтидж“, „стара“ – нека забраним тези думи“.

Денч има и своя представа за идеалния финал на професионалния си път. „Искам да бъда като Нютън Блик, който почина в гримьорната си след представление. Искам да бъда от онези жени, които скачат от самолет, когато са на 100 години“, заявява тя.

Зад чувството ѝ за хумор обаче стои сериозно здравословно изпитание. Още през 2012 г. актрисата беше диагностицирана с възрастово обусловена макулна дегенерация — заболяване, което засяга централното зрение. С напредването му тя постепенно губи способността си да чете сценарии, да гледа телевизия и да се справя самостоятелно с редица ежедневни дейности.

Подходът ѝ към болестта е съпътстван от характерна самоирония — разчита на хората около себе си и се преструва, че проблемът не съществува. „Доста ме бива да се преструвам, че виждам“, шегува се тя.

Зрителните проблеми я принуждават напълно да промени начина, по който се подготвя за ролите си. Тъй като вече не може да чете сценариите, приятели и колеги ѝ ги четат на глас, а Денч запаметява репликите. Любопитен парадокс е, че тя все още може да рецитира дълги пасажи от Шекспир, но признава, че краткосрочната ѝ памет вече я предава: „Не мога да си спомня какво правя утре, кълна ви се“.

Влошаването на зрението вече я е принудило да се откаже от шофирането, бродирането и самостоятелното излизане, а ежедневието ѝ до голяма степен се организира с помощта на асистенти.

Технологиите обаче дават нова надежда, че Денч ще запази професионалната си независимост. Актрисата използва умни очила с камера и функции с изкуствен интелект, които разпознават написан текст и го превръщат в говор, чут през очилата. Така тя потенциално може да работи със сценарии дори без човек до себе си, който да ѝ ги чете. За възможността научава чрез благотворителна организация, подкрепяща хора със зрителни увреждания, на която е патрон.

В мемоарите си, написани съвместно с приятеля ѝ Брендън О'Хий, актрисата разкрива върховете и спадовете на блестящата си кариера — включително уволнението от поредицата за Джеймс Бонд, секс сцена с Джеръми Айрънс и случката, при която остава заключена извън церемонията по връчването на „Оскар“-ите.

Въпреки ограниченията, които заболяването налага върху ежедневието ѝ, едно остава непроменено — нежеланието ѝ да позволи на възрастта да определя кога трябва да приключи кариерата ѝ.