Джуди Денч, една от най-уважаваните британски актриси, разкрива, че прогресиращата загуба на зрението вече не ѝ позволява да играе в театъра или да снима филми. Тя не може и да чете. Актрисата живее със свързана с възрастта макулна дегенерация, която засяга централното зрение; диагнозата е известна от 2012 г., но състоянието постепенно се влошава. През 2025 г. тя споделя, че не може да излиза сама от дома си заради опасност от падане, а зрението ѝ е толкова ограничено, че трудно разпознава хора. Понякога това води до комични ситуации – например когато се приближи до непознат, мислейки го за познат.

В интервю с дългогодишния си приятел и колега Иън Маккелън Денч казва, че вече не разпознава лица, не гледа телевизия и не чете. Според нея запомнянето на реплики също е станало почти невъзможно – сериозно препятствие за актриса с изключителна памет. За остаряването тя говори без сантименталност: „В това няма нищо хубаво. Не мисля много за него.“

Професионалният път на Денч обхваща близо седем десетилетия. Тя започва театралната си кариера през 50-те години и се утвърждава като една от най-известните британски интерпретаторки на Шекспир. Световната публика я познава и като М, ръководителката на британското разузнаване във филмите за Джеймс Бонд – роля, която изпълнява от „Златното око“ през 1995 г. в продължение на близо две десетилетия, първо с Пиърс Броснан, а после и с Даниел Крейг. Тя си спомня и за обяд с бившия ръководител на МИ-6 сър Дейвид Спединг, който определя като изключително вълнуващ, и отговаря кратко „Не“ на въпроса дали има предпочитание кой да бъде следващият Джеймс Бонд.

През 1999 г. Денч печели „Оскар“ за поддържаща женска роля за образа на кралица Елизабет I във „Влюбеният Шекспир“. Екранното ѝ присъствие във филма е само около осем минути, но това е достатъчно за най-престижната награда в американското кино. Сред личните ѝ истории е и срещата със Сидни Поатие след представление в Ню Йорк. По думите ѝ появата на американската кинолегенда била толкова впечатляваща, че се почувствала сякаш е попаднала „в аеродинамичен тунел“. Тя си спомня: „Не казах много. Просто останах с отворена уста. Толкова чаровен. И много висок.“

Шекспир остава неизменна част от живота на Денч. Увлечението започва на деветгодишна възраст, когато гледа брат си като крал Дънкан в „Макбет“, а по-късно пиесите и сонетите на драматурга се превръщат в една от определящите линии на кариерата ѝ. Въпреки че вече не може да работи на сцена и пред камера, тя не се е оттеглила напълно от публичния живот. През 2026 г. се появява в телевизионния специален епизод „Tea with Judi Dench“ заедно с Иън Маккелън, където двамата разговарят за Шекспир, славата, актьорската професия и дългогодишното си приятелство. Денч остава активна и извън екрана: дни преди последното си интервю името ѝ е сред над 100 актьори и членове на екипа на радиосериала „The Archers“, които призовават ръководството да запази продукцията в Бирмингам.