Джоуи Беладона, чието истинско име е Джоузеф Белардини, идва от Освего, щата Ню Йорк. Преди да стане част от Anthrax, той пее в кавър групи, изпълняващи песни на Bad Company, Foreigner и Journey. Този опит му помага да изгради вокален стил, който се отличава от обичайната траш агресия – висок, мелодичен и запомнящ се тенор.

През 1984 г. Беладона се присъединява към Anthrax. Първият албум с него е Spreading the Disease (1985), последван от Among the Living (1987), State of Euphoria (1988) и Persistence of Time (1990). Песни като „Caught in a Mosh“, „Indians“, „I Am the Law“ и „Got the Time“ остават свързани именно с неговото изпълнение. През този период Anthrax се утвърждава не само като бърза и тежка формация, но и като група с чувство за хумор, социални теми и смели музикални експерименти. Пример за това е съвместната версия на „Bring the Noise“ с Public Enemy, превърнала се в културен момент на срещата между траш метъла и хип-хопа.

През 1992 г. Беладона напуска Anthrax и на негово място идва Джон Буш. Години по-късно вокалистът се завръща за концертите от турнето Big Four през 2010 г. Това завръщане води до нов студиен запис – Worship Music (2011), а по-късно участва и в For All Kings (2016). Самият той обяснява различията с посоката на групата през 90-те: „Те искаха нещо с повече ръмжене, грубост или както искате го наречете – това беше тенденцията през 90-те.“

През 2026 г. Anthrax издава Cursum Perficio – първия си студиен албум от близо десетилетие. В интервю Беладона говори за дългата си кариера и състоянието на гласа си: „В момента гласът ми се чувства много силен и свеж.“ Той има шест номинации за наградите „Грами“. Групата е сред първите големи траш формации, доказали, че тежката музика може да бъде едновременно скоростна, технична, мелодична и самоиронична. Има и разминаване в справочните данни за рождената му дата – едни източници посочват 13 октомври, други 14 октомври 1960 г. Но името му остава неразделно от класическия период на Anthrax и от характерния висок вокал, разпознаваем още с първия тон.