Мултиинструменталистът от Оксфорд

Джони Грийнууд, чието пълно име е Джонатан Ричард Гай Грийнууд, е роден на 5 ноември 1971 г. в Оксфорд и през 2026 г. навършва 55 години. В студиото си той работи с китари, пиана, виоли, синтезатори, онди Мартено и други инструменти, които трудно се вписват в обичайния образ на рок музикант. Именно любопитството към звука го утвърждава като един от разпознаваемите мултиинструменталисти на своето поколение.

Radiohead и завръщането на сцената

Грийнууд се присъединява към Radiohead още като ученик през 1985 г. В групата той не се ограничава до китарата, а добавя клавишни, пиано, синтезатори, виола и онди Мартено. Приносът му е особено силен в албумите OK Computer, Kid A и In Rainbows, а последният засега студиен албум на групата остава A Moon Shaped Pool от 2016 г. След седемгодишна пауза Radiohead се завръща на сцената през 2025 г. с 20 концерта в Мадрид, Болоня, Лондон, Копенхаген и Берлин. Грийнууд описва преживяването като приятно, но не потвърждава дали групата ще запише нов материал; по думите му всички членове създават нова музика, но засега извън Radiohead.

Композитор за големия екран

Паралелно с работата си в групата Грийнууд изгражда кариера на филмов композитор. Той пише музика към филми като „Ще се лее кръв“, „Майсторът“, „Вроден порок“, „Невидимата нишка“ и „Силата на кучето“. С режисьора Пол Томас Андерсън работи по няколко продукции, а партитурата към „Невидимата нишка“ му носи номинации за „Оскар“ и БАФТА. През 2026 г. получава и нова номинация за „Оскар“ за оригиналната музика към One Battle After Another на Андерсън.

The Smile, Ranjha и ежедневната китара

Заедно с Том Йорк и барабаниста Том Скинър Грийнууд участва в The Smile, чиито албуми включват A Light for Attracting Attention, Wall of Eyes и Cutouts; последният излиза през 2024 г. През май 2026 г. той представя и Ranjha — нов албум със Shye Ben Tzur и Rajasthan Express. Проектът продължава сътрудничеството от Junun през 2015 г., но този път записите са направени в студиото на Грийнууд в Оксфордшир. Днес музикантът казва, че свири на китара всеки ден, и признава, че в началото на кариерата си се е чувствал несръчен и мързелив; по-късно постоянството превръща китарата в цял език за него.