Джогякарта е град, в който миналото присъства постоянно. То не е отделено от настоящето, а се появява в султанския дворец, тесните улици около него, стенописите по фасадите и древните храмове извън града. Джогякарта е рядък пример за султанат в рамките на република. На местния явански език името често се съкращава до „Джокджа“, а градът остава културен център на остров Ява. В него има съвременни кафенета, улични търговци, батик и поп музика, но също и дворцов ред, чието начало е от XVIII век.

Сърцето на града е Кратонът – султанският дворец, който все още е дом на султан Хаменгкубувоно X и семейството му. Значителна част от комплекса е отворена за посетители. Всеки павилион, изображение и скулптура има символно значение, свързано с яванските представи за света. Йогякарта е планирана по ос между Индийския океан на юг и активния вулкан Мерапи на север. Кратонът е поставен в центъра на тази връзка между земното и небесното. През 2023 г. ЮНЕСКО включи „Космологичната ос на Джогякарта и нейните исторически забележителности“ в списъка на световното наследство.

Недалеч е Таман Сари – воден дворец, чието име може да се преведе като „градина на аромата“ или „красива градина“. В центъра му има басейн, чийто цвят се променя между зелено и синьо според светлината. След изхода от комплекса започва туристически квартал, където местни художници рисуват стенописи, продават батик и сребърни изделия и приготвят кафе от цивета.

Пътуване извън Йогякарта отвежда до Боробудур – един от най-впечатляващите будистки храмови комплекси в света. Масивната му каменна конструкция наподобява лотос и се издига над равнината на Централна Ява. Храмът е създаден през VIII и IX век, когато будистки и индуистки династии владеят острова. По-късно Боробудур е изоставен, след като голяма част от населението на Ява приема исляма, но не е разрушен. Днес той продължава да бъде определян като свещено място. Според изследовател на изкуството и археологията на Югоизточна Азия хората в древността са се опитвали да разказват истории чрез релефи, рисунки по стените и статуи. Човек може сам да се опита да ги разбере, да ги свърже с ръкописите и да ги прочете.

Релефите са сред най-ценните детайли на Боробудур. Те показват сцени от живота на Буда и превръщат стените на храма в каменен разказ. За посетителите, които търсят по-съзерцателно преживяване, традицията предвижда обикаляне на храма по часовниковата стрелка. В будизма числото 108 има особено значение, затова най-ревностните поклонници правят 108 обиколки.

Историята на Боробудур включва и дългото пътуване на неговите предмети извън Индонезия. Много статуи и релефи са били изнесени зад граница, а Нидерландия през последните десетилетия връща на страната част от артефактите, свързани с колониалното минало.