Джо Беладона е вокалистът, който дава на Anthrax разпознаваем облик през втората половина на 80-те: висок, остър и мелодичен глас, който не се губи дори при бързия траш метъл. Роден е като Джоузеф Белардини в Освиго, Ню Йорк. Потвърдената дата в по-надеждните справочници е 13 октомври 1960 г.; някои календарни и развлекателни списъци посочват 30 октомври, но тази дата не се потвърждава.

Присъединяване и класически албуми

Певецът се присъединява към Anthrax през 1984 г. и през следващата година записва „Spreading the Disease“. В него песни като „Madhouse“ и „A.I.R.“ показват посоката на новия състав – бързина, тежки китари и ясно изразени мелодични вокални линии.

Следват „Among the Living“ (1987), „State of Euphoria“ (1988) и „Persistence of Time“ (1990). Тази поредица утвърждава състава с Беладона, китаристите Скот Иън и Дан Спиц, басиста Франк Бело и барабаниста Чарли Бенанте като класическа формация на групата. Anthrax е сред „Голямата четворка“ на американския траш метъл заедно с Metallica, Megadeth и Slayer.

Мелодичен подход

Мелодичният стил на Беладона отличава Anthrax от много други траш групи. Музиката остава бърза и агресивна, но вокалът запазва припеви, висок регистър и отчетливо произношение. Така песни като „Caught in a Mosh“, „Indians“, „Antisocial“ и „Got the Time“ стават разпознаваеми и извън тесния кръг на жанра.

Раздяла и завръщане

Беладона напуска Anthrax през 1992 г. Групата продължава с Джон Буш, а певецът работи по самостоятелни проекти. Той описва решението като неочаквано: „Бях хванат неподготвен.“ След участия с класическия състав през 2005 и 2006 г. Беладона се завръща официално през 2010 г. Следват „Worship Music“ (2011) и „For All Kings“ (2016).

Десетилетия по-късно именно гласът и присъствието на Беладона остават сред решенията, оформили класическия звук на американския траш метъл. Той самият казва, че е приел предложението, защото е смятал Anthrax за наистина добра група.