Днес се навършват 140 години от знаковото историческо събитие, станало на 4 септември 1886 година. В Каньона на скелетите, Аризона, вождът на апачите чирикауа Джеронимо официално се предава на генерал Нелсън Майлс. С това приключва организираната въоръжена съпротива на коренното население в Югозапада и се затваря последната голяма глава от Индианските войни в Съединените щати.

Джеронимо, роден като Гояле, се превръща в символ на непримиримостта след като мексикански войници убиват майка му, съпругата му и трите му деца през 1858 година. В продължение на тридесет години той води партизанска война срещу армиите на Мексико и САЩ. Въпреки малката си група, понякога едва 35-40 души заедно с жени и деца, той успява да изтощи огромна военна машина. За да го заловят, американската армия мобилизира около 5000 войници – почти една четвърт от редовната си войска. Отличното познаване на пустинния и планински терен позволява на индианците да изминават по 110-130 километра на ден, изплъзвайки се на кавалерията.

До лятото на 1886 година обаче групата на Джеронимо е изтощена, без провизии и напълно обсадена. Осъзнавайки, че няма шанс за оцеляване, вождът приема условията за капитулация, договорени чрез лейтенант Чарлз Гейтууд. Генерал Майлс му обещава, че след кратко изгнание във Флорида той и семейството му ще могат да се завърнат по родните земи в Аризона. Това обещание обаче никога не е спазено от американското правителство.

След предаването си Джеронимо прекарва останалите 23 години от живота си като военнопленник. Заедно със съратниците си е изпратен на тежък труд във Флорида, после в Алабама и накрая във Форт Сил, Оклахома. Въпреки това, в началото на ХХ век той става знаменитост в САЩ – появява се на Световното изложение в Сейнт Луис, продава снимки и сувенири и дори участва в парада по встъпване в длъжност на президента Теодор Рузвелт през 1905 година. Рузвелт обаче лично отхвърля молбата му да бъде освободен и да се върне в Аризона. Великият вожд умира от пневмония през 1909 година във Форт Сил, без да види отново родните планини. Дори днес името му остава синоним на смелост, тактически гений и вечен стремеж към свобода.