На 7 септември 1994 г. умира Джеймс Клавел – един от големите разказвачи на XX век, чието творчество продължава да вълнува милиони читатели.

Клавел е роден в Австралия през 1924 г. и израства в Англия. Като млад офицер от британската артилерия е изпратен в Далечния изток, а през 1941 г. попада в японски плен. Прекарва около три години като военнопленник, включително в прочутия лагер Чанги край Сингапур. Този период никога не го напуска, но вместо да го озлоби, го превръща в начало на дълбоко, любопитно и противоречиво отношение към Азия. По думите на самия Клавел: „Чанги стана моят университет вместо моя затвор.“

През 1962 г. той публикува „Цар Плъх“ – роман, вдъхновен от военнопленническите му преживявания. Книгата е за лагер, но всъщност изследва човешката природа, властта, търговията, страха и морала. „Цар Плъх“ поставя началото на т.нар. „Азиатска сага“. Световна слава обаче му носи „Шогун“ от 1975 г. В този роман читателят е пренесен в Япония от XVII век – свят на самураи, чест, политически интриги и сблъсък между Изтока и Запада. Главният герой Джон Блекторн е английски мореплавател, който попада в общество с напълно непознати правила. Книгата не е просто приключение, а история за културния сблъсък и за това как лесно наричаме „варварско“ онова, което не разбираме.

„Азиатската сага“ обхваща шест романа: „Цар Плъх“, „Тай-Пан“, „Шогун“, „Нобъл Хаус“, „Вихрушка“ и „Гай-джин“. Те могат да се четат самостоятелно, но са свързани от историята, героите и търговските династии на Изтока. Клавел е автор, който не бърза – той оставя героите си да живеят, интригите да се развиват, културите да се сблъскват.

Преди да стане романист, той работи в киното като сценарист, режисьор и продуцент. Сред филмите, с които е свързан, са „Мухата“, „Великото бягство“, „Ескадрила 633“ и „На учителя с любов“. Може би именно кинообразованието му помага да пише толкова визуално – романите му са като филми, в които камерата е винаги включена.

Книгите на Джеймс Клавел са продадени в над 21 милиона екземпляра, а много от тях са адаптирани за екран. Неговите големи теми за оцеляването, промяната и сблъсъка на цивилизации остават актуални и до днес. Както самият той казва: „Всички истории имат начало, среда и край. И ако са добри, краят е начало.“