В края на 2024 г. Велко Ендрев подава сигнал до Комисията за противодействие на корупцията, в който описва събития от дълъг период. Досъдебното производство обаче се води за престъпление от 2020 г., когато според Ендрев под натиск е прехвърлил половината от бизнеса си на сина на Джевдет Чакъров и негови подставени лица.

Историята започва още през 2009 г., когато Ендрев кандидатства за концесия за добив на мрамор край асеновградското село Мулдава. Предприемачът твърди, че проверките от институциите са били инициирани от Чакърови. В документите на разследващите се потвърждава, че е имало изградени доверителни отношения между Джевдет Чакъров и кмета на Община Асеновград, където се осъществява концесията.

Разследването поставя акцент върху поведението на институциите и въпроса дали те са използвани за лични и политически интереси. В началната фаза разследването е било активно, но преди около месец Софийската градска прокуратура се опитва да го прекрати. Софийският градски съд обаче не се съгласява, а определението на съдия Даниела Талева посочва пропуски – свидетелски показания, потвърждаващи обвиненията, както и данни за други бизнеси, в които може да има престъпления.

Остава неясно защо Ендрев чака до 2024 г., за да подаде сигнал, след като първата половина от бизнеса е прехвърлена през 2020 г., а втората – през 2022 г. на Георги Самуилов. Самият Ендрев и съпругата му Снежана Бръзкова обясняват забавянето с притеснение и твърдят, че са подали сигнала, когато са се почувствали спокойни.

Сигналът идва в ключов момент от политическата кариера на Джевдет Чакъров – след разцеплението в ДПС през 2024 г., когато той е съпредседател на партията. Месеци по-късно Чакъров преминава към „Ново начало“, а оттогава мълчи. В медиите се появяват информации за проблеми на сина му с органите на реда, а бившият вътрешен министър Калин Стоянов коментира, че е очаквал завръщането на Чакъров при Пеевски.

В разследването става дума и за съдружника на сина на Чакъров – Иван Васев, който твърди, че отношенията му са само професионални и не е имало натиск. Появява се и връзка с Българската православна църква, тъй като голяма част от концесионната площ е нейна собственост, а Пловдивската митрополия трябва да даде разрешение. Според сигнала игуменката на близкия манастир е блокирала дейността пред съда.

Историята показва как местната власт, законодателната власт и разследващите институции се преплитат. Прокуратурата трябва да обясни защо е образувала разследването и защо се е опитала да го прекрати. В документите има твърдения за много повече престъпления от конкретния случай с „НВГ Кариери“.