Производителите на десертно грозде у нас започват сезона със сериозни притеснения заради срив в изкупните цени и значително поскъпване на разходите. Масовите сортове се предлагат на едро около 80 евроцента за килограм, докато разходите за отглеждане са скочили с 30 до 40 процента за година. Реколтата е добра, но ниската покупателна способност на потребителите държи цените ниски, а разходите продължават да растат – за беритба, препарати и горива.

Лозарят Иван Гюров, който отглежда около 70 декара край Брестовица, отбелязва, че производителите не могат да компенсират увеличената себестойност. При някои сортове цените са дори по-ниски от миналогодишните, защото хората имат финансова и психологическа граница за плащане. Допълнителен проблем е необичайно ранното узряване – сортове, които обикновено зреят в края на септември и октомври, вече са готови за беритба. Така различните видове излизат едновременно на пазара, който не може да поеме големите количества, и цените падат още повече.

Реколтата е сравнително добра като количество и качество, с изключение на районите с градушки. Но производителите се чудят дали ще успеят да реализират продукцията. Ранните сортове тръгнали добре, но после цените започнали да падат рязко, а търсенето намаляло. Очаква се раздвижване около 5-6 септември, когато ще стане ясно дали спадът ще продължи.

Тревогите идват на фона на засилен контрол от Българската агенция по безопасност на храните върху вноса от трети страни. Това обикновено помага на родните стопани, тъй като продукцията се реализира основно на вътрешния пазар, а малки количества отиват за Румъния. В страната са останали под 22 000 декара с десертни насаждения. По-сериозна конкуренция обаче е вносът от ЕС, особено от Гърция, където проблемът е не толкова качеството, колкото цената и документацията.

В дългосрочен план големият въпрос е оцеляването на сектора. Миналата година при късните сортове десетки хиляди тонове останаха необрани заради липса на търсене или нерентабилна беритба. Климатичните промени изискват инвестиции в нови технологии, но много от масовите сортове вече не са подходящи, а преминаването към нови методи е скъпо. Решението е в кооперирането – отделните стопани трудно сами осигуряват нужните количества, складове, машини и транспорт, за да работят с големите вериги и да са конкурентоспособни на европейския пазар.