Според Евгений Кънев, преходът в България е родил твърде малко демократи. Два основни фактора обясняват това: трансформацията на социалистическата пропаганда в антидемократична пропаганда в основните медии и липсата на трансформация на комунистическото образование, съобразно новото политическо устройство. Огромна част от обществото подкрепя олигархията чрез нейните политически проекти като ГЕРБ и ПБ, без да се възприема като антидемократична. Мнозина смятат, че наличието на избори е достатъчно за демокрация, но избори има и в авторитарни режими. Да си демократ означава да разбираш институциите и разделението на властите. Който не разбира това, гласува за силна ръка, която да замести институциите. Тази стратегическа слепота кара много българи да подкрепят лидери като Борисов и Радев, въпреки че няма случай в света, в който силен лидер сам да е донесъл просперитет. Примерът на Сингапур показва, че дори първият му лидер е въвел прости правила: задължителен английски език, протекции за западния капитал и увеличени заплати за администрацията със строги присъди за корупция. Просперитетът идва от институциите, а не от отделния човек. Въпреки това българите имат погрешни очаквания: вярват, че бивш военен може еднолично да оправи страната, че човек близък до олигархията ще се бори с нея, че политик, бягащ от ЕС, знае по-добре как да развива България, и че бивш президент, говорещ през речника на Кремъл, защитава националния интерес. Провалите се заметат с вицове за Сглобката и БОТАШ.