Руският външен министър Сергей Лавров заявява, че бъдещето на световната икономика е в демократизацията на международните икономически отношения. Според него глобалните пазари и веригите за доставки трябва да бъдат отворени, конкурентни и равнопоставени. Позицията е представена след среща на външните министри от Г-20 в САЩ, където са обсъждани връзките между световната икономика и международната сигурност.

Лавров твърди, че икономиката все по-често се използва като инструмент за геополитическа конфронтация. Санкциите, протекционистките бариери и ограниченията върху технологиите, по думите му, водят до разпокъсване на глобалната търговия. Той обвинява западните държави, че използват резервни валути, застрахователни и транспортни услуги и търговски ограничения за натиск върху конкуренти. Според него не повече от 70% от търговските потоци се осъществяват в рамките на СТО, а блоковата логика измества универсалните правила и ускорява регионализацията на стоки, капитали и услуги.

Като основни рискове за световната икономика Лавров посочва енергетиката и продоволствената сигурност. Той цитира оценка, че до 2030 г. изкуственият интелект може да потребява толкова електроенергия, колкото днес използва Япония. Според него над 600 млн. души по света гладуват, като свързва проблема основно със санкции и търговски бариери.

Министърът отбелязва, че Европейският съюз преди е представлявал до 40% от външната търговия на Русия. Москва е преориентирала износа си към държавите от Глобалното мнозинство, където се реализират 80% от руските експортни стоки, а 70% от тях са предназначени за Азия. Той твърди, че от 2022 г. Русия е доставила на Европа енергоресурси за 320 млрд. долара, както и че руските доставки на петрол и минерални суровини за АСЕАН са нараснали с 40% през първото тримесечие на 2026 г. Според него превозите по Северния морски път са се увеличили 1,5 пъти в началото на годината, а обемът на товарите е нараснал с 25%, с прогноза за 40 млн. тона през 2026 г.

Лавров призовава Русия и партньорите ѝ от БРИКС, Шанхайската организация за сътрудничество, Евразийския икономически съюз и ОНД да продължат работата по алтернативни платежни, презастрахователни и борсови платформи. Той настоява за реформа на институциите от Бретън-Уудс, така че в управлението им да бъде отчетена по-голямата икономическа тежест на държавите от Глобалното мнозинство. Според него бъдещето е в демократизацията на международните икономически отношения.