Демократическата партия в САЩ е изправена пред криза в представите си за мъжествеността. Дълго време разговорът по темата е оставян на политическата десница, която предлага образ на лидер, демонстриращ сила, доминация и готовност за конфликт. При Доналд Тръмп политическият спор често се превръща в спектакъл с обиди, пряк сблъсък и публично изпитание на твърдост.

Данните показват, че това е и електорален проблем. Анкета от юли сочи, че само 5% от американците имат предимно негативно отношение към мъже, които излъчват мъжественост, докато 27% смятат, че демократите гледат негативно на такива мъже. За сравнение 47% казват, че републиканците гледат положително на мъжествеността. Две трети от анкетираните мъже се определят като много или изключително мъжествени. Тръмп е получил 55% от мъжкия вот през 2024 г. срещу 51% през 2020 г.

Според политолози и стратези демократическите избиратели искат кандидат, който ще се бори, а това все по-често се възприема като искане за по-мъжествен подход. В междинната кампания се виждат различни посоки. В Мичиган кандидатът за Сената Абдул Ел-Саед нарича републиканския си опонент Майк Роджърс 'бета' в спор за футбол и лидерство. В Тексас републиканците атакуват демократа Джеймс Таларико с прякор, препращащ към ниски нива на тестостерон.

Таларико отговаря с друга версия на мъжествеността: разказва за осиновителя си, който всяка събота косил не само своята морава, но и тази на възрастна съседка. 'Истинските мъже служат на другите, а слабите мъже служат на себе си', заявява той. Ел-Саед също свързва мъжествеността със самодисциплина, отговорност и грижа за общността. 'Можеш да бъдеш силен и мъжествен, но и да издигаш другите', казва той.

Гавин Нюсъм предлага по-конфронтационен отговор и твърди, че прекомерната употреба на израза 'токсична мъжественост' е отблъснала част от мъжете. Губернаторът на Мериленд Уес Мур акцентира върху наставничеството, принадлежността и усещането, че младите мъже са нужни на обществото.

Според анализа въпросът пред демократите не е просто дали да използват по-твърд език. По-важното е дали партията може да предложи собствен модел на сила и лидерство, който да не се основава на унижение и доминация, но да изглежда убедително за избирателите, привлечени от стила на Тръмп.