Основният извод на анализа е, че възрастовата структура на населението е по-точен показател за икономическите перспективи и политическата съдба на африканските държави отколкото корупцията или управлението. Когато броят на хората в трудоспособна възраст надвиши значително броя на децата и възрастните, зависими от грижи, се отваря демографски прозорец, който може да ускори икономиката, да засили демокрацията и да намали риска от конфликти.

В момента Африка на юг от Сахара е много млада – медианната възраст е около 19,5 години, а раждаемостта е приблизително двойно по-висока от тази в Латинска Америка и Южна Азия. Едва шепа държави имат медианна възраст над 30 години. Съотношението между работещите и зависимите е средно едва 1,4, което е под критичния праг от около 1,7, след който растежът обикновено се ускорява. Според прогнозите Африка като цяло ще достигне този праг около 2053 г., но отделни страни могат да го сторят по-рано, ако провеждат подходящи политики.

Историческото наследство – робската търговия, колониализмът и болестите – забавя демографския преход на континента. За разлика от Азия, тук не се наблюдава дълго време увеличение на дела на хората в активна възраст. Икономическият подем в началото на XXI век се дължеше основно на високите цени на суровините, а не на благоприятна демография.

Сега обаче младото население съзрява. Очаква се броят на африканските държави с медианна възраст над 30 години да се утрои до 2050 г. Това създава и риск: млади общества без достатъчно работни места и перспективи са по-податливи на социални вълнения и авторитаризъм. Протестите в Кения, Мозамбик и Мароко през последните години са пример за напрежение, породено от недостиг на възможности. Междувременно държави с по-висока медианна възраст обикновено са по-стабилни и по-демократични – тук се откроява Мавриций.

Примерът с Южна Корея и Гана показва колко важна е политиката. И двете страни са тръгнали от сходни позиции през 50-те години, но Южна Корея успява да намали раждаемостта, да се урбанизира и индустриализира, докато Гана изостава. Африканските правителства могат да ускорят собствения си демографски преход чрез инвестиции в детско и майчино здравеопазване, доброволно семейно планиране, образование за момичета и изграждане на инфраструктура. Освен това трябва да създадат условия за работа на младите хора, като свържат професионалното обучение с пазара на труда и подкрепят малкия бизнес. И накрая, за да се утвърди демокрацията, трябва да се защитават свободните медии, съдебната независимост и младежкото участие в политиката.

Според моделните изчисления, ако Африка увеличи средния си годишен растеж с около два процентни пункта, икономиката на континента през 2050 г. би била с 50% по-голяма, а населението – със 166 милиона по-малко поради по-високия стандарт на живот. Ако възможността бъде пропусната, същата демографска динамика може да доведе до нестабилност. Залогът е огромен: Африка може да се превърне в пример за света, който застарява, но само ако лидерите започнат да действат още днес.