Според д-р Юлиян Петров, председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", излизането от модела "Парите следват ученика" е красив лозунг, който подвежда хората, незапознати с училищното бюджетиране. Той припомня, че делегираните бюджети бяха въведени след голямата учителска стачка през 2007 година. За 2008 година това бе стратегическо политическо решение, което прехвърли отговорността за недофинансираното образование от държавата към училищните директори. Имаше и предимства - оставащите средства в края на годината като "преходен остатък" оставаха в училищните бюджети, вместо да отиват в общините. Добрите директори успяха да направят училищата по-модерни. Но тъй като парите от БВП не се увеличиха, започнаха критиките. В действителност делегираният бюджет включва два компонента - брой паралелки и физическа среда, но липсва компонентът "брой учители", който синдикатът многократно е предлагал. Петров смята, че обвързването на финансирането с резултати е хазартно, защото няма единни критерии за качество, а качеството зависи от учениците, тяхната мотивация, дисциплина и родителско участие. Той предупреждава, че подобен модел може да доведе до инфлация на отличните оценки. За качествено образование според него трябва да се намалят учениците в паралелките, да се обезпечат ремонти и да се добави компонент за брой учители. Освен това е необходима забрана за телефоните в училище, въвеждане на оценка по дисциплина и включване на родителски задължения. Тенденцията за удължаване на учебното време се дължи на факта, че много родители възприемат образованието само като социална функция - децата да бъдат на сигурно място, без да ги интересуват резултатите.