Народното събрание отхвърли на първо четене законопроект, който предвиждаше увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС от 51 130 на 85 000 евро. Гласуването премина при 39 гласа „за“, 6 „против“ и 195 народни представители без ясна позиция – 119 „въздържали се“ и 76 неучаствали.

Според критиките на решението депутатите са обърнали гръб на малкия бизнес. С отказа си те са лишили стотици хиляди предприемачи от възможност да увеличат заплатите на служителите си, да реализират печалба от собствената си инициатива и да работят, без да искат нещо от държавата. Управляващите отново са бръкнали в джоба на свободните българи, за да финансират увеличаване на заплатите в държавната администрация и корупционни схеми.

Малкият бизнес е определен като гръбнак на проспериращото общество, а икономическата независимост на гражданите – като основа на демокрацията. Затова отхвърлянето на законопроекта се оценява като политическа позиция срещу свободата и демокрацията, целяща по-голям бюджет за леви политики: раздута администрация, държавни предприятия и разхитителни социални програми, чрез които се купува политическа лоялност и се храни партийна клиентела. Според позицията управляващите не просто превръщат държавата във враг на малките производители, а задушават икономическата инициатива и толерират сивия сектор и антипазарните практики.

Отхвърлянето още на първо четене е знак, че народните представители отказват изобщо да обсъждат темата. Посочва се, че 85 000 евро не е български каприз, а таванът, разрешен от Директива (ЕС) 2020/285. Праг от практически същия размер е бил действащо българско право през първите три месеца на 2025 г., преди да бъде отменен. Четири режима за три години означават не управление на икономиката, а импровизация върху чужд гръб.

Оправданието, че първо трябва да се изчисли ефектът върху бюджета, също се отхвърля. Когато държавата взема, сметките са точни: 90,8 млн. евро от максималния осигурителен доход, 50,9 млн. от минималните осигурителни прагове и 53,3 млн. от винетките. Когато мярката облекчава, разчети няма. Това е избирателна аритметика.

Твърдението, че повишаването на прага е „даване“, се определя като предумишлена лъжа. Държавата не дава нищо на предприемача, а просто взема по-малко от изработеното от него. Това би довело до по-високи лични доходи, по-добро качество, конкуренция, производителност, повече приходи в бюджета и по-висок стандарт на живот. Тази връзка се премълчава или крие от гражданите.

Настоява се за: праг за задължителна регистрация по ДДС от 85 000 евро от 1 януари 2027 г. – максимумът, разрешен от европейското право; гратисен период при превишаване на прага, при който задължението за регистрация да възниква от края на следващия месец, а не незабавно; публичен разчет от Министерството на финансите за фискалния ефект в 30-дневен срок и поименно гласуване по всички данъчни въпроси, засягащи малкия бизнес. Всеки депутат има право да е против, но българските предприемачи имат право да знаят името му.

Отхвърленият законопроект не е било предложение на критиците, но подкрепата за добра мярка не зависи от това кой я е внесъл. Затова гласуването се оценява такова, каквото е. Малкият бизнес няма бутон „въздържал се“ – нито при плащането на осигуровки на 20-о число, нито при подаването на декларация, нито при проверка от НАП. Държавата дължи на предприемача преди всичко да не му пречи. 195 безгласни депутати решиха, че дори това е твърде много. Ще им го припомнят.