Проблемът не е в това, че цялата жълтопаветна журналистика се яви на пресконференцията на властта за Околчица, за да я бойкотира. Проблемът дори не е в съществуването на такава журналистика – щом има търсене, има и предлагане. Проблемът не е и в това, че майката на сексуално насилваното и убито момче се появи усмихната на същата пресконференция. Не е и в това, че има „такива майки“. Не е и в гигантската тролска армия на жълтопаветието, нито във факта, че самопровъзгласилата се „демократична общност“ се нуждае от нея, за да налага гледната си точка.

Проблемът е по-дълбок: по въпроса дали трябва да съществува и да получава протекция от властта организация, в която блудството с деца е наложена практика, не би трябвало да има две мнения. Но комбинацията от роднини, журналисти и тролове не само оправдава напълно доказания и неоспорван факт, че над тази организация със смесени сексуално-псевдобудистки практики е бил разтворен държавен чадър. Тя намира това за естествено и дори за добро според собствените си морални критерии.

Проблемът е, че бонките – представяни днес като роднини, симпатизанти и журналисти – винаги имат различни критерии, когато става дума за техните действия и за действията на опонентите им. Проблемът е, че те се водят, слава богу само пред себе си, от един непоклатим морален императив: ние винаги сме прави. Затова и днес всеки ще се изкаже, ще овладее медийното си пространство, а троловете ще защитават неговата святост – правото да има каквито си иска девиации – до смърт. Но това не ги прави прави. Напротив, прави ги такива, каквито са – способни на неща, които не искам да назовавам, за да не прекаля. Прави ги едни бонки.

И още: днес авторът има свободен ден и ще се справи с цялата тролска армия на страницата си, един по един.