Трансмисията с двоен съединител (DCT) е технология, която се среща под различни имена – PDK при Porsche, DSG при Volkswagen, N-DCT при Hyundai. Нейната същност представлява две автоматизирани ръчни скоростни кутии, събрани в общ корпус. Използват се концентрични входни валове: единият съединител отговаря за нечетните предавки (1, 3, 5, 7), а другият – за четните. Докато автомобилът ускорява на текущата предавка, мехатронният модул предварително избира следващата на неактивния вал. В момента на смяна компютърът изключва единия съединител и включва другия за под 80 милисекунди. Така въртящият момент към колелата почти не прекъсва и не е нужно да се отпуска газта.

При високопроизводителни приложения това означава мигновена реакция на педала и по-бързи смени, без характерното за ръчните предавки прекъсване на мощността. Понеже DCT разчита на физическо зацепване, а не на хидравличен преобразувател, връзката между двигателя и задвижването е пряка. Това намалява загубите и подобрява термичната ефективност. Затова производителите масово монтират компактни DCT с мокри или сухи съединители в ежедневни автомобили – за по-ниски емисии и по-икономично гориво.

Има обаче и компромиси. Без хидравличен преобразувател, който да омекотява нискоскоростните маневри, DCT трябва да приплъзва съединителите при бавно движение, спирания и потегляния или паркиране. Честото зацепване на фрикционните дискове може да причини колебания, трептения или прегряване, особено при по-леките сухи конструкции. Междувременно съвременните планетарни автоматици, като ZF 8HP, стесняват предимството на DCT. Те използват преобразуватели с ранно заключване и бърза хидравлика, което дава почти мигновени превключвания нагоре под натоварване, но същевременно запазва плавност, издръжливост и висок въртящ момент. Така DCT остава по-скоро специализирано решение за спортни автомобили.