Войната в Украйна продължава от почти дванадесет години, но интересът на света към мирните преговори се пробужда само когато една от страните започне да губи. Тогава западните лидери организират конференции, изпращат делегации, а знаменитости заемат страна – все в името на мира. Но ако губеща е другата страна, тази загриженост изчезва. Цивилните жертви не се забелязват, а хората биват наричани "орки" – все едно не става дума за човешки живот.

Този двоен стандарт е дразнещ, но по-важен е въпросът защо изобщо вярваме, че временните примирия ще разрешат конфликта. Те само потушават огъня, който после избухва с още по-голяма сила. Войните не приключват с договори за прекратяване на огъня, а с победа и капитулация. Така е било с копия, така е и с бомби.

Първата и Втората световна война не са отделни събития – те са пример за това как едно незавършено примирие води до следващо, още по-кръвопролитно клане. Ако не си спомняме това, обречени сме да повтаряме грешките от миналото.