Дарио Фо, италиански драматург, актьор, режисьор и композитор, умира на 13 октомври 2016 г. в Милано на 90 години. В последните месеци от живота си има белодробни проблеми и е лекуван в болница. Роден е през март 1926 г. в Сан Джано, край езерото Маджоре, в семейство, близко до театъра и съпротивата срещу фашизма. Баща му е железопътен служител и любител актьор, а майка му – разказвачка с усет към народните истории. От дядо си Фо научава ритъма на устния разказ, който по-късно се превръща в негова запазена марка.

Най-емблематичната му творба е „Мистерия буфо“, поставена за първи път през 1969 г. Тя събира библейски сюжети, средновековни легенди и народни мотиви, но ги разказва от гледната точка на обикновения човек. Фо използва мимика, преувеличени движения, диалекти и грамелот – сценичен език от звуци и интонации, който напомня различни говори, без да следва напълно нито един от тях. Спектакълът е игран хиляди пъти, а на сцената Фо сменя герои, възрасти и социални роли за секунди. Смехът при него не е само забавление – той обръща йерархиите и показва властта от най-неудобния ѝ ъгъл.

През 1954 г. Фо се жени за актрисата Франка Раме, а през 1958 г. двамата създават обща театрална компания. В пиесите им политиката влиза в ежедневието – в кухнята, на работното място, в полицейския участък и в телевизионното студио. През 1962 г. конфликтът им с РАИ прекъсва телевизионната им кариера за 15 години заради спор около сатирични скечове и искания за промени в текста. По-късно Фо и Раме работят в независими театрални пространства и пред публика извън традиционните културни институции.

В „Случайна смърт на един анархист“ Фо използва фарса, за да говори за смъртта на железничаря Джузепе Пинели в полицейски участък в Милано. В „Не плащаме! Няма да платим!“ икономическата криза е превърната в история за жени, които ограбват супермаркет в знак на протест срещу поскъпването. Зад комичните ситуации стоят теми за полицейското насилие, бедността, труда и злоупотребата с власт.

През 1997 г. Фо получава Нобеловата награда за литература. Нобеловият комитет го определя като творец, който „по примера на средновековните шутове бичува властта и възстановява достойнството на онеправданите“. Отличието предизвиква спорове, защото Фо е преди всичко човек на сцената, а не автор, познат с традиционни романи или поезия. Неговият отговор е в самото творчество: той доказва, че театърът може да бъде едновременно литература, политически коментар и жив разговор с публиката.

След смъртта на Франка Раме през 2013 г. Фо продължава да работи и да пише. Остава активен почти до края на живота си – с пиеси, романи, лекции и спектакли за художници. Наследството му е, че за него сцената никога не е била само място за представление. Тя е място, от което човек може да се засмее на страха и да си върне правото да задава въпроси.