Министерството на финансите предлага от 2027 г. 33% данък върху т.нар. свръхпечалба на търговски вериги, банки, телекоми и други сектори. Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, определя мярката като абсолютен нонсенс. Според него основният проблем е, че се сравняват две числа, без да се отчита какво стои зад тях. Така компании, които растат и инвестират, могат да бъдат наказани, а други - с по-висока норма на печалба или изключени от формулата - да останат незасегнати.

Вълканов дава пример с търговец, който увеличава магазините си от 100 на 150. Общата печалба нараства с 50%, но печалбата от един магазин остава същата. Ако данъкът сравнява общата печалба с историческа база, той може да обложи именно резултата от експанзията. Това създава стимул да се отлагат инвестиции и нови работни места.

По думите му нормата на печалба в търговията на дребно с храни спада, а административните ограничения върху ценообразуването правят свръхпечалбата още по-малко вероятна. Очакваните приходи от сектора са няколко милиона евро - около 0,04-0,05% от прогнозния дефицит. Затова мярката изглежда по-скоро имиджова и наказателна, отколкото фискално ефективна. Най-силно засегната може да е най-активната в експанзията компания, докато други играчи остават извън обхвата.

Вълканов предупреждава, че разходите, които търговците не могат да поемат, могат да бъдат прехвърлени към потребителите чрез по-високи цени. Ако обаче са наказани само една или две компании, конкуренцията ще ограничи това, но ще влоши пазарните им позиции.

По темата за ваучерите за храна той посочва, че обработката им е по-скъпа от плащането в брой или с банкова карта. Има отделна верига от работодател, оператор и търговец, а таксите за приемане, обработка и сетълмент правят електронните ваучери най-скъпия платежен инструмент за търговеца. Разликата може да достигне 1,5 евро на всеки 100 евро покупка, а понякога и повече. Държавата е създала този бизнес чрез квота, представляваща отстъпка от данъчно-осигурителни вноски, но не ограничава таксите по сетълмента съгласно ЗКПО.

Увеличаването на максималната стойност на ваучерите от 102 на 200 евро може да доведе до това близо 15% от пазара на дребно да минава през ваучери. Това ще увеличи таксите за разплащане, а разходите в най-добрия случай ще бъдат поети само частично от търговците. Комбинацията от новия данък и по-високите ваучери създава натиск едновременно върху рентабилността и оперативните разходи, а ефектът лесно може да се прехвърли върху цените.

Според Вълканов бюджетните приходи трябва да се осигуряват чрез предвидима и общовалидна данъчна политика, а не чрез произволно определяне на свръхпечалба. Големите международни компании вече се облагат с 15% глобална корпоративна ставка. При ваучерите са нужни прозрачност на таксите, сравнение на разходите по платежни инструменти и ефективна конкуренция между операторите. Възможен вариант е ваучерите да станат инструмент само на социално подпомагане. Всяка промяна трябва да се оценява предварително по отношение на инвестициите, заетостта, конкуренцията и крайните цени, а резултатите да се проследяват.