Предложението за 33% данък върху свръхпечалбите през 2027 г. и почти двойното увеличение на максималната стойност на ваучерите за храна – от 102 на 200 евро – са в центъра на безпокойството в търговския сектор. Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов тези мерки могат да обезкуражат инвестициите, да увеличат разходите и да окажат натиск върху цените.

По думите му основният проблем при данъка върху свръхпечалбите е, че се сравняват две числа, без да се отчита какво стои зад тях. Така едни компании може да бъдат наказани за ефективност и растеж, а други – третирани по-благоприятно заради базовия период или структурата на бизнеса. В търговията на дребно с храни нормата на печалба спада, а ограниченията върху ценообразуването правят генерирането на свръхпечалба още по-малко вероятно.

Примерът, който Вълканов дава, е компания, която увеличава магазините си от 100 на 150, наема служители и инвестира в логистика, но запазва същата печалба на магазин. Общата ѝ печалба нараства с 50%, но това не е извънредна възвръщаемост. Ако данъкът обложи именно този растеж, колкото повече инвестираш, толкова по-голям може да е допълнителният данъчен разход. Това създава стимул за отлагане на инвестиции, вместо за разширяване и производителност.

Очакваните приходи от търговията на дребно са няколко милиона евро – около 0,04–0,05% от прогнозния дефицит. Затова мярката изглежда по-скоро имиджова и наказателна, а приходният ѝ ефект е пренебрежимо малък. Най-силно засегната може да бъде именно най-активната в експанзията компания, докато други играчи останат извън обхвата, което изкривява конкуренцията.

Разходите, които търговците не могат да поемат, е възможно да бъдат прехвърлени по веригата и да достигнат до потребителя чрез по-високи цени. Този риск е реален, но ако бъдат наказани само един или двама, позициите им на пазара ще се влошат, защото конкурентите ще продължат да натискат цените надолу.

При ваучерите за храна обработката е по-скъпа от плащането в брой или с обикновена банкова карта. Съществува отделна верига – работодател, оператор на ваучера и търговец – с такси за приемане, обработка и сетълмент. Държавата създава този бизнес чрез квота, която представлява отстъпка от данъчно-осигурителните вноски, но не ограничава таксите по сетълмента. Разликата в разходите за търговеца е поне 1,5 евро на всеки 100 евро покупка, а може да е и по-висока.

Увеличаването на максималната стойност на ваучерите от 102 на 200 евро може да доведе до това близо 15% от пазара на дребно да минава през ваучери. Това означава по-високи такси за разплащане, които търговците – вече притиснати от административно регулиране на цените – могат да поемат само частично. Комбинацията от нов данък и по-скъпи ваучери създава едновременен натиск върху рентабилността и оперативните разходи, а ефектът лесно може да се прехвърли върху цените. Ако целта е подкрепа на покупателната способност, механизмът не трябва да създава допълнителни разходи, които подкопават ползата за потребителите.

Според Вълканов бюджетните приходи трябва да се осигуряват чрез предвидима и общовалидна данъчна политика, а не чрез произволно определяне на свръхпечалба. Големите международни компании вече плащат 15% глобален корпоративен данък. Ако има основание за извънредно облагане, то трябва да е подкрепено с ясна икономическа обосновка, оценка на въздействието и доказателства за конкретния проблем. При ваучерите са нужни прозрачност на таксите, сравнение на разходите при различните платежни инструменти и ефективна конкуренция между операторите; възможен е и вариант ваучерите да станат единствено инструмент за социално подпомагане, но в момента те не са таргетирани. Всяка промяна трябва предварително да се оценява по отношение на инвестициите, заетостта, конкуренцията и крайните цени, а резултатите да се проследяват. Социалните цели и бюджетната стабилност са важни, но трябва да се постигат с икономически обосновани инструменти, които не създават скрити разходи за потребителите и не наказват компаниите за това, че инвестират и се развиват.