Спорът около еднократния данък върху свръхпечалбите

Правителството предлага еднократен данък „свръхпечалба“ от 33% за 2027 г., който предизвика остро противопоставяне между Министерството на финансите, Българската народна банка, бизнеса и опозицията. Мярката е част от данъчния пакет към бюджета за 2027 г. и обхваща банки, застрахователни и презастрахователни дружества, телекомуникационни оператори, обменни бюра, фирми за бързи кредити, както и търговци на храни с най-малко пет обекта за продажба.

Механизмът предвижда за всяко предприятие да се изчисли средната печалба за периода 2020–2025 г., към която се добавят 20%, определени като нормална норма на печалба. Облага се само разликата над този праг, а при отрицателен резултат данък не се дължи. Предвижда се 90% от дължимата сума да бъде внесена авансово през 2027 г.

Аргументите на правителството

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова защити предложението с аргумента, че избраните сектори формират около 60% от установените свръхпечалби в икономиката. По думите ѝ печалбите в банковия сектор са нараснали с 588% за периода 2020–2025 г., а само между 2022 и 2023 г. ръстът е 320%. Според нея част от тази извънредна компонента трябва да влезе в бюджета, за да бъдат подпомогнати политики в културата, здравеопазването и образованието.

Министерството на финансите очаква всички приходни мерки в пакета да донесат около 1,4 млрд. евро, като приблизително 300 млн. евро са предвидени за по-високи данъчни облекчения за семейства с деца и деца с увреждания. Правителството представя налога като временна мярка и като форма на икономическа солидарност.

Позицията на БНБ

Управителят на БНБ Димитър Радев възрази, че определянето на налога като данък върху свръхпечалбата не променя факта, че става дума за по-високо облагане на банковата дейност. Според него печалбата на банките е и основен вътрешен източник за формиране на капитал, който определя способността им да поемат риск, да отпускат кредити и да понасят загуби при икономически шок. Той предупреди, че вдигането на данъци има цена и когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца.

Централната банка поставя под въпрос и избрания референтен период. В него попадат пандемията, необичайно ниските лихви, инфлационният и енергийният шок, както и последвалата промяна на лихвената среда. Според БНБ по-високата печалба може да отразява не само извънредна доходност, но и по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск.

Задочен спор между институциите

Финансовият министър Гълъб Донев определи позицията на гуверньора като излизане извън правомощията и заяви, че управителят на БНБ не трябва да застъпва политически тези. Той посочи още, че голяма част от компаниите в засегнатите сектори са чуждестранни и изнасят печалбите си, вместо да ги реинвестират в България.

БНБ отговори, че оценката на последиците от мерки, засягащи банковия сектор, кредитирането и финансовата стабилност, е част от институционалните ѝ функции. Централната банка заяви, че решенията за данъчната политика принадлежат на правителството и Народното събрание, но ще продължи да представя професионалните си оценки независимо от политически съображения.

Критиките от бизнеса и опозицията

От ГЕРБ-СДС определиха предложението като допълнителна тежест за бизнеса. Теменужка Петкова заяви, че мярката може да санкционира компании, постигнали по-високи резултати чрез инвестиции, оптимизиране на разходите и добро управление, и предупреди за проблем с предвидимостта за инвеститорите.

Работодателските организации също оспорват методиката. Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов призна, че има печалби, които не се инвестират в България, но според него начинът за определяне на свръхпечалбата не е достатъчно добре разработен.

Вторият голям спор е дали разходът ще остане за компаниите, или ще бъде прехвърлен към клиентите чрез по-високи лихви, такси, цени на услуги и стоки. Людмила Петкова твърди, че мярката може да има антиинфлационен ефект, защото по-високите цени биха увеличили и облагаемата извънредна печалба. Банкерът Левон Хампарцумян обаче предупреждава, че при облагане на финансовото посредничество част от тежестта може да достигне до потребителите.

Предложението остава проект в данъчния пакет за бюджета за 2027 г. След общественото обсъждане предстои разглеждането му в Народното събрание, където ще се реши дали мярката ще бъде приета в този вид.