Статията защитава тезата, че по време на война близо до България политическите решения и конфликтите на интереси са недопустими. Като пример се посочва Борис Джонсън, който според текста е саботирал Истанбулските мирни преговори между Русия и Украйна, след което е получил 1 млн. британски лири от бизнесмен със значителен дял в оръжейна компания, чиито дронове и роботи се използват от украинската армия. Случаят с Гюров се определя като безпрецедентен конфликт на интереси и заплаха за националната сигурност. Критиката е насочена и към политическа зависимост: човек, направен служебен премиер от Радев и Йотова, не би могъл да не забележи, че те са слабото звено на източния фланг на НАТО, а днес да говори друго. Твърди се още, че не може да си върховен главнокомандващ, когато се финансират производители на дронове, заинтересовани войната да продължава, а България да е част от конфликта и негова жертва. Финалът е оценка: „Позор, действително!“