След пика на дълговата криза през 2015 г. Гърция предприе серия от непопулярни реформи, които постепенно я изведоха до забележителен икономически подем. Пенсиите бяха намалени, работното време удължено, администрацията преструктурирана, а държавна инфраструктура беше продадена на частни инвеститори, включително чуждестранни. Първоначално в Атина редовно имаше барикади и стотици хиляди протестираха срещу строгите икономии, наложени от международните кредитори. Малцина тогава очакваха, че страната ще настигне икономическите лидери на Европа за няколко години.

След пандемията гръцката икономика расте по-бързо от средното за еврозоната. През миналата година ръстът е 2,1%. Безработицата също намаля значително: от над една четвърт на населението в трудоспособна възраст по време на кризата сега е под 8%.

Финансовият министър Кириакос Пиеракакис, който в края на миналата година беше избран за председател на Еврогрупата, смята, че най-добрият отговор на популизма са реформите. По думите му правителството трябва да покаже на гражданите, че промените водят до осезаеми подобрения в ежедневието. Като министър на цифровото управление от 2019 г. той бързо създаде единен онлайн портал за държавни услуги gov.gr, който предоставя достъп до над 2500 услуги – от документи за раждане, брак, развод или смърт до шофьорски книжки и стартиране на бизнес. Дигитализацията подобри взаимодействието с държавата, увеличи данъчните приходи и стабилизира бюджета. Компаниите вече се отчитат електронно, което направи укриването на данъци много по-трудно.

В резултат Гърция започна да събира повече, отколкото харчи, и може да погасява заеми предсрочно, макар държавният дълг да остава над 140% от БВП. На въпрос дали Тройката е била права, Пиеракакис отговаря, че макар решенията да са били трудни, те са дали резултат.

Днес страната инвестира в инфраструктура, подкрепяща туризма – например нова магистрала, която трябва да намали наполовина времето от летището в Атина до западното крайбрежие на Пелопонес. Туризмът формира малко под една четвърт от БВП с косвените ефекти. От 2010 г. чуждестранните туристи са се увеличили от 15 млн. на близо 38 млн. Правителството привлича заможни инвеститори с данъчни облекчения, но синдикатите и опозицията питат какво печелят обикновените хора, въпреки че бумът създава работни места.

Въпреки успехите обществената подкрепа за правителството на Кириакос Мицотакис намалява. Идната пролет предстоят парламентарни избори, а на сцената се завръща Алексис Ципрас с нова партия, която е втора в проучванията. Опозицията критикува предсрочното погасяване на дългове по време на енергийна криза и насърчаването на едностранчив подем в недвижимите имоти, от който печелят главно заможните. Много гърци плащат по-високи наеми или не могат да си позволят жилище, а социалните различия остават големи десетина години след дълговата криза.