До края на XIX век светът няма единна нулева линия за географската дължина. Париж, Кадис, остров Феро и различни национални обсерватории служат като отделни начални меридиани. Затова една и съща точка на Земята може да има различна дължина според използваната карта.

На 13 октомври 1884 г. Международната конференция по меридиана заседава във Вашингтон. Срещата е свикана от Съединените щати и започва на 1 октомври. В нея участват 41 делегати от 25 държави. Основната цел е да се избере обща нулева точка за измерване на дължината и стандарт за отчитане на времето.

Защо Гринуич?

Изборът не е случаен. Британската обсерватория в Гринуич вече има огромно практическо значение за корабоплаването. Мореплавателите използват времето по Гринуич, за да изчисляват положението си по море, а британските морски карти са широко разпространени. През 1879 г. около 65% от корабите и 72% от корабния тонаж използват меридиана на Гринуич като ориентир.

Развитието на железниците и телеграфа прави различията между местните времена все по-неудобни. Разписанията, съобщенията и навигацията изискват обща система, която да работи отвъд границите на отделните държави. Приетата резолюция предлага на представените правителства да приемат меридиана, преминаващ през центъра на транзитния инструмент в обсерваторията в Гринуич, за начален меридиан на географската дължина.

Гласуването

Датата 13 октомври често се свързва с избора на Гринуич, защото тогава конференцията провежда едно от ключовите си заседания. Официалното гласуване обаче е на 22 октомври 1884 г. Резолюцията е приета с 22 гласа „за“, един „против“ и две „въздържали се“. Против е Сан Доминго, а Бразилия и Франция не подкрепят нито една от двете страни.

Делегатите приемат още, че географската дължина ще се измерва на изток и запад от началния меридиан до 180 градуса. Те предлагат и универсален ден, който да започва в полунощ по Гринуич. Това не означава, че конференцията създава незабавно единна система от часови зони. Различните държави постепенно въвеждат собствени стандартни времена, съобразени с общата отправна точка.

Линията днес

Историческият меридиан минава през транзитния инструмент на обсерваторията в Гринуич и е отбелязан на място като линия, разделяща източното и западното полукълбо. Съвременните спътникови и геодезически системи използват по-точна земноцентрична референтна система. Затова нулевият меридиан, показван от GPS, се намира приблизително 102 метра източно от историческата линия в Гринуич.

Това не променя историческото значение на решението от 1884 г. То поставя основата на общия език, с който картите, навигацията, международните разписания и по-късно глобалните комуникации започват да описват мястото и времето.