Статията разказва за седем скъпи дребни грешки в историята на бизнеса. Първата е на Novo Nordisk – пропусната поддържаща такса от 1200 канадски долара довежда до изтичане на патента за semaglutide, активната съставка на Ozempic и Wegovy, което позволява на генерични компании да навлязат на канадския пазар и да лишат датския гигант от милиарди годишни приходи. Втората е за Google – регистрацията на домейна google.com.ar изтича и уеб дизайнер го купува законно за по-малко от 3 долара, държейки го часове; подобен случай има и през 2015 г., когато бивш служител купува самия google.com за 12 долара. Третата е на Microsoft – пропусната регистрация на passport.com оставя Hotmail и MSN Passport недостъпни на Бъдни вечер 1999 г.; Linux консултант плаща таксата от 35 долара от джоба си и услугата оживява. Четвъртата е на Knight Capital – при ъпдейт на търговски код един сървър остава със стар тестов софтуер, който започва да изпраща милиони грешни поръчки; за 45 минути компанията губи 440 милиона долара, акцията се срива и фирмата изчезва. Петата е на британската Taylor & Sons – грешка в търговския регистър вписва ликвидация на компанията вместо на сходното дружество Taylor & Son; новината довежда до колапс на доверието и фалит на 124-годишната фирма, като съдът присъжда близо 9 милиона паунда обезщетение. Шестата е на Citibank – оператор отмята грешен чекбокс при плащане от 7,8 милиона долара за Revlon и банката превежда 900 милиона долара от свои средства; нужни са две години съдебни дела, за да си върне парите. Седмата е на Mizuho – трейдър разменя полетата за цена и брой акции, като поръчва 610 000 акции по 1 йена вместо обратното; загубата е над 340 милиона долара, а президентът на Токийската борса подава оставка. Поуката от всички тези случаи е, че дори най-големите системи имат точки на отказ – дребни неща, които никой не проверява, защото изглеждат твърде незначителни, но могат да струват милиарди.