САЩ, Гренландия и Дания подписаха тристранно споразумение за сигурността на най-големия остров в света. Документът позволява на Вашингтон да разшири военното си присъствие в Гренландия, но същевременно потвърждава суверенитета и териториалната цялост на автономната датска територия. В преамбюла си страните признават и правото на самоопределение на гренландския народ. Така съдбата на острова остава да се решава в Нуук и Копенхаген, а не във Вашингтон.

Напрежението между трите страни ескалира след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Американският президент многократно настоя САЩ да получат контрол над Гренландия и дори заплаши с военна намеса. Официално мотивът беше сигурността, но посещенията на близки до Тръмп бизнесмени и информациите за богати ресурси подхраниха опасенията. Граждани на острова започнаха да се въоръжават.

Сега обаче сделката се разглежда като дипломатически успех за Дания и Гренландия. Двете страни всъщност притоплят стар договор от 1951 г., който вече позволява сериозно военно присъствие на САЩ на острова. Новото са конкретните планове: Вашингтон възнамерява да разшири космическата база Питуфик и да построи две нови военни бази в южната и източната част на Гренландия. Така американците отново ще участват по-активно в отбраната на Арктика след отдръпването си след Студената война.

Това е от полза за НАТО, която трябва да отстоява региона срещу интересите на Русия и Китай. Ангажиментите на САЩ към алианса вече не са даденост, затова всяка стъпка в тази посока се отчита като плюс. Тръмп в началото на годината настояваше за пълен контрол над Гренландия, но в крайна сметка отстъпи. Политическата цена, която Вашингтон плати за малкото отстъпки, е висока, тъй като европейските съюзници вече гледат с недоверие на бъдещите отношения със САЩ. Въпреки че Тръмп обяви сделката за голяма победа, печелившите изглежда са от другата страна – Дания, Гренландия и НАТО.