Кой е Граучо Маркс

Граучо Маркс, роден като Джълиъс Хенри Маркс на 2 октомври 1890 г. в Ню Йорк, се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на американската комедия през XX век. Пурата, очилата и гъстият мустак са само визията. Истинската му сила е езикът – бърз, хаплив и насочен към слабите места на събеседника.

Той е третият от братята Маркс. Заедно с Чико и Харпо създава стил, в който логиката се разпада, авторитетите са осмивани, а всяка сериозна ситуация лесно се превръща във фарс. По-късно към тях се присъединяват Гъмо и Зепо, но триото Граучо, Чико и Харпо остава в основата на най-известните им филми.

От Бродуей към киното

Братята Маркс първо покоряват водевила и Бродуей. През 20-те години спектаклите „Ще кажа, че е тя“ и „Животински крекери“ превръщат сценичната им анархия в голям хит. Следва киното с „Кокоанът“, „Животински крекери“, „Конски пера“ и „Патешка супа“.

„Патешка супа“ от 1933 г. представя Граучо като Руфъс Т. Файърфлай – самоуверен и безскрупулен лидер, който управлява държава както води разговор: с абсурдни решения и светкавични обиди. Филмът първоначално не постига очаквания комерсиален успех, но с времето се превръща в една от най-ценените творби на братята Маркс.

Година по-късно „Една нощ в операта“ дава на хаоса им по-структурирана история. Сцената в малката каюта, където постепенно се натрупват все повече хора, остава сред емблематичните моменти на комедийното кино. През 1993 г. филмът е включен в Националния филмов регистър на САЩ заради културното, историческото и естетическото си значение.

Телевизионният Граучо

След киното Маркс гради успешна самостоятелна кариера. Най-голямата ѝ част е „Залагаш живота си“ – радио- и телевизионно предаване, в което участниците отговарят на въпроси, а Граучо превръща разговорите с тях в импровизирана комедия. Предаването се излъчва по телевизията от 1950 до 1961 г. През 1951 г. Маркс получава „Еми“ за най-изявена телевизионна личност. Според Телевизионната академия при връчването той дори отнася не статуетката, а водещата на церемонията Розмари ЛаПланш.

Една от най-прочутите му реплики гласи: „Отказвам да се присъединя към всеки клуб, който би ме приел за свой член.“ Точната формулировка и обстоятелствата около шегата се предават в различни варианти, но смисълът е типично марксовски – самоунижение, превърнато в нападка срещу суетата и желанието за престиж.

Признание и наследство

През 1974 г. Академията за кинематографично изкуство и наука му връчва почетен „Оскар“ за блестящото му творчество и ненадминатите постижения на братята Маркс в комедийното кино. Наградата признава както личната му кариера, така и влиянието на целия ансамбъл върху филмовия хумор.

Граучо Маркс умира на 19 август 1977 г. в Лос Анджелис на 86 години. В архивите на Библиотеката на Конгреса остават негови сценарии, ръкописи, писма и материали за филми като „Патешка супа“ и „Една нощ в операта“. Образът му продължава да живее всеки път, когато една реплика успее едновременно да разсмее и да пробие претенциите на събеседника.