Статистиката за периода 2015–2024 г. показва ясно изразена и на пръв поглед необяснима тенденция на пазара на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. За тези десет години броят на застрахованите моторни превозни средства се е увеличил с 38,8% – от около 2,53 млн. на 3,52 млн. През същия период относителната честота на предявените претенции е намаляла с 18,7% – от 4,45% на 3,62%. Тоест има повече застраховани коли, но относителният дял на щетите сред тях е по-нисък. Въпреки това средната цена на „Гражданска отговорност“ е нараснала с приблизително 56,6% – от около 180 лева (92 евро) през 2015 г. до 144,1 евро средногодишно през 2024 г.

Важното уточнение е, че абсолютният брой на предявените претенции не е намалял – той дори се е увеличил с 13%. Но тъй като броят на застрахованите превозни средства е скочил с близо 39%, относителната честота на щетите е паднала. Именно това прави ситуацията особено показателна: ако повече автомобили са покрити и по-малка част от тях произвежда щети, би било логично очакването поне част от този ефект да се отрази благоприятно върху цената. Вместо това цената се е повишила значително.

Този факт разкрива нещо съществено – броят на щетите сам по себе си не определя цената на застраховката. Една щета за 500 евро и една щета за 500 000 евро се броят еднакво като брой, но представляват съвсем различен финансов риск. Затова броят на щетите не е равен на стойността на риска. И още повече – повече щети не означава автоматично по-скъпа застраховка, както и по-малко щети не означава автоматично по-евтина застраховка.

Върху цената влияят и други фактори – размерът на обезщетенията, цените на ремонтите, резервните части, медицинските услуги и т.н. Точно затова въпросът към системата бонус-малус е много прост: как тя ще докаже, че намаляването на броя на щетите при конкретен водач действително води до намаляване на неговия финансов риск и съответно до по-ниска цена на застраховката? Историческите данни за целия пазар показват точно обратното – за десет години честотата на претенциите пада с почти 19%, а цената расте с почти 57%.

Тази аномалия не може да бъде обяснена само с броя на щетите. Поради това бонус-малус, изграден основно върху броене на нарушения и щети, без да отчита реалната стойност на риска, не може да бъде представян като достатъчен механизъм за справедливо ценообразуване. Още по-малко може да бъде смятан за доказан инструмент за повишаване на пътната безопасност. И най-важното: ако за десет години по-малко щети не доведоха до по-евтина застраховка, защо обществото трябва да вярва, че още една система за преразпределение на цената според броя на нарушенията автоматично ще направи застраховката по-справедлива и ще подобри безопасността? Това не е доказано и именно това трябва да бъде доказано.