Градовете могат да бъдат притегателни за хората и бизнеса, когато се развиват като част от по-голяма територия, а не изолирано. Според експерти общините трябва да надграждат собствените си силни страни и специфики, а липсващите услуги да търсят в съседни територии. Важни са функционалните връзки, партньорството между местните власти и планиране според реалния финансов капацитет, с приоритет върху най-неотложните нужди и най-големия потенциал. Като предизвикателства се посочват административният и техническият капацитет на малките общини, сложността на кохезионната политика и сътрудничеството. Подкрепата може да включва техническа помощ при подготовката за новия програмен период. За град като Русе транспортната свързаност с Европа е предимство, но не е достатъчна. Нужно е съхраняване на индустриалното развитие с модерни нужди, възможности за младите хора и образование в нови умения като роботика. Инфраструктурата трябва да носи удобство и сигурност, а гражданското общество да участва в решаването на местните проблеми. По-малките градове не могат да копират целите на столиците, но могат да убедят младите, че родните им места имат нужда от тях. За задържане на хората са важни достъпни жилища, сигурност, устойчива критична инфраструктура, работни места и качествени образователни услуги. Развиват се индустриални паркове и професионална ориентация. Младите хора държат на мобилността и възможността да избират къде да учат и работят, но и да се върнат. За тях са нужни работа, качествени услуги, достъпни жилища и чувство за принадлежност. Градовете трябва да си сътрудничат, а не да се конкурират, и да разпределят иновациите, вместо да ги концентрират на едно място.