Статията разглежда феномена на градските вражди между съседни градове в България – от безобидни закачки до сериозни икономически и административни битки. Най-често причините са три: борбата за административна доминация и държавни пари, спортното съперничество и сблъсъкът на местни характери и манталитети.

Сред култовите примери са вечната конкуренция между Варна и Бургас за морската корона, конфликтът между Дупница и Кюстендил поради областния център, класиката София–Перник с ежедневната миграция и шегите за „винкела“ и „Голфа“, историческият спор Хасково–Димитровград за това кой е по-стар, както и икономическият двубой между Габрово и Севлиево. Всички провинциални градове обаче забравят търканията си, когато стане дума за обединената вражда срещу София, символ на презастрояване и високомерие.

В статията са включени и някои култови случки – като импровизирани табели за софийските шофьори в Перник и взаимните подмятания около летищата. Спортните дербита, като тези в Пловдив и във Варна, също подклаждат страстите. Въпреки ожесточеността, авторът заключава, че тези вражди всъщност са форма на регионален патриотизъм и обогатяват българския фолклор, защото българинът умее да се смее над себе си.