След близо шест десетилетия дипломатически усилия България успя да си върне останките на цар Самуил. На 3 октомври 2026 г. българска делегация пристигна в Солун, където министрите на културата на България и Гърция подписаха приемно-предавателен протокол. Страната ни получи тленните останки на средновековния владетел, а Гърция си върна 48 църковни реликви. Останките бяха пренесени със самолет "Спартан" до София и положени в базиликата "Света София" след тържествена церемония. Това е исторически момент с огромно емоционално значение и звучен шамар за претенциите на Република Северна Македония да присвоява Самуил.

Възниква въпросът може ли България да си върне и костите на Гоце Делчев. На хартия отговорът е "да", но на практика задачата изглежда изключително трудна заради обтегнатите отношения между София и Скопие. Това не е просто въпрос на историческа справедливост или къде трябва да почиват останките, а въпрос за паметта, идентичността и сложните двустранни отношения.

Гоце Делчев е роден през 1872 г. в Кукуш. Той се превръща в ключова фигура във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), привлечен от Даме Груев в края на XIX век, а по-късно става неин ръководител. Младият революционер загива в сражение с османските сили край село Баница през май 1903 г. Смъртта му нанася тежък удар на организацията малко преди Илинденско-преображенското въстание.

Гоце Делчев и четниците му са погребани в общ гроб в село Баница. По време на Първата световна война останките му са пренесени от Михаил Чаков – деец на ВМОРО – в Ксанти, след това в Пловдив и накрая в София. До 1946 г. тленните останки се съхраняват от "Илинденската организация" – културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921–1947 г. По идея на Михаил Чаков до останките поставят надпис: "Заклеваме поколенията настоящите свети мощи да бъдат погребани в столицата на независима Македония". Едва ли Чаков е предполагал какво ще се случи със същата тази Македония.

Голямата промяна настъпва след Втората световна война. България попада в съветската сфера на влияние, на власт идват комунистически правителства, а властите в България и Югославия се сближават. Под натиск от СССР България се съгласява да пренесе костите на Гоце Делчев в Скопие. Това се случва на 7 октомври 1946 г. Останките са положени в църквата "Свети Спас", където се намират и до днес. Предаването на костите е болезнена страница в българската история. Темата за Гоце Делчев е ключова за отношенията между София и Скопие, създава политическо напрежение и задълбочава различията в тълкуването на историята. България се застъпва за обективно представяне на историческите факти, докато Република Северна Македония възприема този подход като намеса в националната си идентичност.

На този фон връщането на костите на Гоце Делчев в България изглежда изключително трудно осъществимо. Има съществени разлики с казуса "цар Самуил". Останките на Самуил се намираха в Гърция и след дълги преговори София и Атина постигнаха междудържавно споразумение. Костите на Гоце Делчев обаче са положени в мемориално пространство в Скопие, столицата на РСМ. Спънка е и различното политическо и обществено мнение за личността на революционера. На фона на днешните отношения между София и Скопие подобно искане може да задълбочи разрива между двете страни. Жадуваното историческо помирение остава блян. България може да постави въпроса на дипломатическо ниво, но връщането на останките не може да се постигне едностранно – нужна е и политическа воля от страна на Република Северна Македония. В момента, когато Скопие не иска да изпълни т.нар. "френско споразумение" и обвинява София, че едностранно спира пътя на страната към Европейския съюз, това изглежда малко вероятно.

Историческата памет не бива да се превръща в инструмент за противопоставяне. Казусът с останките на цар Самуил трябва да служи като пример за това как се решават подобни спорове – чрез дипломация и взаимно уважение, а не чрез заплахи и обвинения. Макар случаите със Самуил и Делчев да не са идентични, те показват силната връзка между националното самосъзнание и историята. Гоце Делчев не е само фигура в историческите спорове; той е важна част от българското освободително движение. За да покажем, че уважаваме историческото му наследство, трябва да водим диалог, без да поставяме личността в центъра на политическото противопоставяне. Връщането на останките му е възможно, но само при споразумение с РСМ. Подобно нещо би било огромна дипломатическа победа за България. Останките на един национален герой може да бъдат положени на различни места, но истината за живота и делото му не бива да бъде погребвана от политиката. Само времето ще покаже дали България ще постигне този успех.