Цените на горивата в България остават по-високи от икономически обоснованото, въпреки че вътрешното предлагане надхвърля търсенето с около 20-30%. Причината е, че търговците на едро се ориентират по котировките на Средиземноморската борса, където недостигът на дизел в света тласка цената нагоре. Това създава отклонение от около 20 евроцента на литър над нивото, което би трябвало да е при текущите разходи.

Производствените разходи на рафинерията и транспортът не са се променили чувствително. Въпреки това държавата има възможност да влияе върху ценообразуването, тъй като рафинерията се управлява чрез особен управител. Така може да се търси по-нисък марж при продажбите на вътрешния пазар.

До 16 септември в страната са внесени близо 4,9 млн. тона горива и суров нефт – около 90% от общото годишно потребление. Ако темпото се запази, България ще има сериозен излишък. Това е и причината да отпадне забраната за износ на дизел, за да могат натрупаните количества да се реализират на международните пазари. Обратният ефект обаче е възможен: при увеличаване на износа предлагането у нас може да намалее и да окаже натиск за ново поскъпване.

През следващите месеци цените на бензина и дизела ще зависят основно от международната конюнктура. Особено значение ще има развитието около Иран и Ормузкия проток. България запазва известно ценово предимство спрямо други европейски държави заради по-ниското данъчно облагане и по-ниските производствени цени – дисконт от около 9-10% спрямо ЕС. Той вероятно няма да се промени скоро. Настоящото поскъпване само по себе си не се очаква да доведе до галопираща инфлация, но по-високите цени на горивата могат да добавят инфлационен натиск.