България оглавява класацията в ЕС по поскъпване на горивата – 34,5% на годишна база. Само за месец дизелът е поскъпнал с 13,5%. Държавата обявява мерки за над 300 млн. евро, а за 2027 г. предвижда по-високи данъчни облекчения, нов праг за регистрация по ДДС и по-големи ваучери за храна.

Финансов експерт оценява пакета като „лека пехота“ – тежката артилерия още не е извадена. Според него трябва да се отчитат три фактора. Първо, държавата е в състояние на рекорден бюджетен дефицит, тоест ресурсът е сериозно ограничен. Второ, възможни са пазарни изкривявания и злоупотреби с монополно или картелно положение, за което регулаторите трябва да следят. Трето, налице са както глобален инфлационен цикъл, така и огромно увеличение на паричното предлагане в България.

По думите му през изминалата година в България са влезли 9% от БВП под формата на правителствени заеми. Банките са отпуснали кредити за още 9 млрд. евро от миналия юни до този юни – това означава 16% ръст на паричното предлагане само по линия на банковото кредитиране. Такова наливане на пари компенсира част от шока, като обществото започва да живее на заем и поддържа стандарта си чрез кредити. Това не е устойчиво.

Енергиен анализатор обяснява, че относителният дял на ръста се дължи на ниска база. Причината е нисък данък и акциз спрямо останалите държави членки. При цени на дребно преди данъци България е малко под средното за ЕС – около 10% по-евтини горива. Ниските акциз и ДДС правят голямата разлика на колонката за потребителите спрямо Германия.

Според него при забрана за износ на български горива има голям излишък както на бензин, така и на дизел, което би трябвало да потиска цените. Дори да се следват плътно международните цени и да се игнорира износът, рафинерията прави голяма печалба. Тук възникват много въпроси. Относно повторното разрешаване на износа на горива се очаква да няма значим икономически шок, но със сигурност ще се види ускорен ръст на цените, защото търсенето ще се увеличи.