Цените на горивата продължават да са сред водещите теми в края на септември на фона на несигурността на световните пазари заради военните действия и напрежението в Близкия изток. През последните дни суровият петрол поевтинява, но остава въпросът доколко тенденцията е трайна и как ще се отрази на цените на колонките у нас.

Изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев посочва, че в момента петролът е по-евтин, отколкото в средата на месеца. „Сорт Брент, който обикновено следим, на 15 септември беше около 107 долара за барел. Днес е 103 долара, т.е. има около 4% надолу“, обяснява той. Поевтинял е и петролът в кошницата на OPEC – от 124 на 109 долара. Според Делчев обаче не е ясно дали става дума за трайна тенденция или за временен спад, защото след началото на военните действия в Ормузкия пролив цените многократно са падали и са се качвали, а несигурността на пазара остава.

Защо цените на колонките не следват веднага петрола

По думите на Делчев горивата реагират по-бързо на негативни новини, отколкото на положителни сигнали, а цената на дребно не може да отразява ежедневните движения на котировките – тя следва по-скоро тенденциите. Обикновено има забавяне от няколко дни както при поскъпване, така и при поевтиняване на петрола. Причината е свързана с риска от резки промени: ако търговецът вдигне цената още първия ден, а петролът се срине, той остава неконкурентен, а ако я намали веднага, може да продава на цена, с която не може да възстанови следващите количества.

Има ли граница, след която хората ще спрат да зареждат?

На фона на преминаването на психологически прагове – около 2 евро за литър дизел и близо 1,70 евро за най-масовия бензин А95 – Делчев отбелязва, че къде е границата на поносимост може да каже по-скоро социалното министерство или социалните партньори, защото те измерват това. Основната цел на бранша, по думите му, е да гарантира наличието на горива. „Стремим се с възможно минималните надценки да продаваме горива и да има постоянно гориво на пазара. Защото проблемът не е само колко струват горивата, а дали ги има. По-лошо е, когато няма“, заявява той.

Дизелът – големият проблем в Европа

Според Делчев дизелът се превръща във все по-сериозен проблем на европейския пазар, защото е доста дефицитен, и именно затова цената му рязко се откъсна от тази на безоловния бензин. През август дизелът в ЕС е поскъпнал с 8,3% спрямо предходния месец, докато в България увеличението е 13,5%, а на годишна база страната ни също отчита значително поскъпване на горивата и смазочните материали. Според Делчев обяснение може да се търси в анализа на регулатора, който следи петролния пазар – изпълнителната власт към март тази година не е взела мерки за преодоляване на ценовата спирала, а по-скоро за отлагането й. Наложена е била ценова преса между цените на едро и цените на дребно на основните играчи на пазара. „Когато тръгнете от по-ниска база и я увеличите с надбавката, която по-скъпият петрол води, това дава по-висок процент на поскъпване, отколкото при тези, които тръгват от по-висока база“, обяснява той. В абсолютни стойности обаче картината е друга – България купува петрол на световните пазари на същата цена като останалите, но горивата й остават сред най-евтините в ЕС.

Защо се намалява акцизът на пропан-бутана, а не на дизела

При дизела страната вече е на минималната ставка, изисквана от ЕС, и не може да слиза по-надолу – тя е наложена като бариера за всички държави. Тези, които са избрали по-висок национален акциз, могат да го намалят, но България не може. За пропан-бутана конкретният ефект върху цената не може да се определи предварително, но той е едно от масовите горива за таксиметрови и обслужващи автомобили. Предвижда се временно премахване и на акциза за природния газ, използван за автомобилни нужди.

Проверки на бензиностанциите

По повод започналите проверки заради съмнения за необосновано покачване на цените Делчев казва, че браншът приветства контрола. „Винаги се случва така, че когато цените тръгнат нагоре, държавата влиза да проверява със своите съмнения“, добавя той.