Пазарно издържаните мерки в енергийната политика са тези, които едновременно ограничават потреблението и подобряват енергийната ефективност. Като примери се посочват по-интензивното използване на градския транспорт и електрификацията на транспорта, където това е възможно.

В България основният проблем е свързаността между градовете – липсва добре развита железопътна мрежа, която да замени автомобилното пътуване. Освен това не всеки областен град разполага с добре развит градски транспорт. София е по-скоро изключение.

Диференцираният подход е по-добър, тъй като колкото по-таргетирани са мерките, толкова по-ефективни са те. Важно е обаче коя социална група се таргетира. Ако се тръгне от широк кръг от около 1,4 млн. души, той трябва да бъде стеснен. Самата мярка също трябва да бъде прецизирана. Кешовите разплащания са рискови, защото могат да бъдат използвани за други цели, например за казино.

За тази част от хората могат да се предвидят по-ниски цени за градския транспорт или алтернативни възможности за споделено пътуване, което би било по-ефективно.

Високата цена, която би трябвало да ограничи потреблението, още не е достигнала своя пик. Допълнително мярката стимулира потреблението, което създава стимули цената да расте.

ДДС върху горивата в България е изключително нисък – най-ниският в ЕС. Затова хората остават с впечатлението, че цените на горивата са ниски, тъй като те са ниски на дребно. Цените на едро обаче са по-скоро около средните за ЕС. Допълнителното намаляване на ДДС и акциз създава огромен проблем за евентуалното им възстановяване и връщане. Ако тръгне да се сваля ДДС и акциз, това напълно отваря кутия на Пандора.

Таргетираната подкрепа трябва да има за цел да подпомогне бизнеси, които са в тежко състояние, например логистичните компании. Бензиностанциите са в сходна ситуация.

По темата за Лукойл няма никакви новини – нито по отношение на продажба, нито по отношение на прозрачността на това на какво ниво работи рафинерията.