Гор Видал е роден на 3 октомври 1925 г. в Уест Пойнт, щата Ню Йорк. Израства в семейство, близко до обществения живот, а дядо му по майчина линия – незрящият сенатор Томас Прайър Гор – оказва силно влияние върху него. Като дете бъдещият писател му чете на глас и така отрано се сблъсква едновременно с литературата и политическите дебати.

Литературният му път започва рано. Първият му роман „Williwaw“ излиза през 1946 г. и е вдъхновен от военната му служба. Скандалът идва с „The City and the Pillar“ (1948), който открито разглежда хомосексуална връзка в период, когато темата почти липсва в масовата американска литература. Романът предизвиква остра реакция, но по-късно се утвърждава като значимо ранно произведение за еднополовото желание и идентичност.

Видал пише в много жанрове: исторически романи, политическа сатира, пиеси, сценарии, мемоари и стотици есета. Сред най-известните му книги са „Julian“ (1964), посветен на римския император Юлиан Отстъпник, и „Myra Breckinridge“ (1968) – провокативна сатира върху пола, сексуалността и Холивуд. Поредицата „Narratives of Empire“ преразказва повече от два века американска история чрез „Burr“, „1876“, „Lincoln“, „Empire“, „Hollywood“, „Washington, D.C.“ и „The Golden Age“. Вместо героични митове, той показва човешките амбиции, борбите за власт и противоречията зад публичните образи. „Burr“ достига до финала за Националната награда за книга през 1974 г.

Особено значение има есеистиката му. Пише стотици есета върху литература, история, религия, кино и американско общество. Сборникът „United States: Essays 1952–1992“ печели Националната награда за книга на САЩ през 1993 г. В текстовете му присъстват Хенри Джеймс, Оскар Уайлд, Владимир Набоков, Мишел дьо Монтен, Ейбрахам Линкълн, Елинор Рузвелт, семейство Кенеди и Ричард Никсън. Именно в есето най-ясно проличава стилът му – елегантен, ироничен, ерудиран и безпощаден.

Видал е и публичен интелектуалец, който не се затваря в литературните среди. Телевизионните му дебати с консервативния коментатор Уилям Ф. Бъкли-младши през 1968 г. стават прочути и по-късно са тема на документалния филм „Best of Enemies“ (2015). Има остри публични конфликти и с Норман Мейлър и Труман Капоти, което затвърждава образа му на блестящ, но опасен събеседник.

Работи и за киното и телевизията. Името му е свързано със сценария на „Ben-Hur“ (1959), макар точният му принос да остава спорен. Холивуд по-късно се превръща и в обект на сатирата и историческия му анализ.

Голяма част от зрелия си живот прекарва извън САЩ, най-вече в Италия, със своя партньор Хауърд Остин, с когото споделя повече от половин век. Домът му край Равело на Амалфийското крайбрежие става място за срещи с писатели, артисти, актьори и обществени личности. Италия му дава дистанцията, от която наблюдава и описва Америка.

Гор Видал умира на 31 юли 2012 г. в дома си в Холивуд Хилс, Лос Анджелис, на 86 години. Оставя близо седем десетилетия литература: 23 романа, пет пиеси, два мемоара, множество сценарии и разкази и над 200 есета. Но наследството му не се измерва само с количество. Той принадлежи към писатели, за които литературата не е отделена от историята, обществото и културата. В книгите му древният Рим разговаря със съвременна Америка, политическата история се превръща в роман, а есето може да бъде толкова остро, колкото публичният дебат. 101 години след рождението му той остава труден за категоризиране – романист, исторически разказвач, есеист, драматург, сценарист и един от последните големи представители на епохата, в която писателят можеше да бъде и културна знаменитост.