На 10 септември 2008 г. в Женева е пуснат в действие Големият адронен ускорител (LHC) – най-големият научен експеримент в историята на човечеството. Той е най-големият и мощен колайдер в света и се намира в Европейския център за ядрени изследвания (CERN).
LHC е предназначен да ускорява насрещни снопове протони и тежки йони. Основната му цел е откриването на Хигс бозона – най-важната елементарна частица, предсказана от стандартния модел, но ненаблюдавана експериментално. Други задачи включват изследване на W и Z бозоните, ядрени взаимодействия при свръхвисоки енергии и процесите на раждане и разпад на тежки кварки (b и t). През 2012 г. Хигс бозонът е открит.
Съоръжението се помещава на 91,44 метра под френско-швейцарската граница. Идеята за него се ражда през 1984 г., но е одобрена десет години по-късно, след като се уточняват финансовите потоци. LHC представлява електромагнити с намотки от свръхпроводим материал, които изпращат лъч от миниатюрни атомни частици по 27-километров обръч под земята. Електрическите полета зареждат частиците със скорост близка до тази на светлината, а при сблъсъка им се получава супер експлозия, нагорещяваща пространството до 100 млн. градуса по Целзий – температура, образувала се една трилионна част от секундата след Големия взрив.
До февруари 2015 г. ускорителят държи 10 рекорда на Гинес, които непрекъснато се увеличават. Годишната му сметка е около 22 милиона евро и се очаква да нараства.