Глория Стайнъм – една от най-влиятелните фигури в американското движение за правата на жените – е починала на 92 години. Тя е издъхнала на 2 септември в дома си в Ню Йорк, заобиколена от свои близки, съобщи нейната фондация.

Писателка, журналистка и активистка, Стайнъм се превръща в символ на т.нар. втора вълна на феминизма през 60-те и 70-те години на миналия век. Нейното влияние обаче не спира до там – до самия край тя продължава да защитава равноправието, гражданските права и репродуктивната свобода.

Родена е на 25 март 1934 г. в семейство, водещо номадски начин на живот заради работата на баща ѝ като търговец на антики. Заради това тя започва редовно училище едва на 11 години. След развода на родителите си остава с майка си, която страда от психично заболяване. Още като дете Глория поема отговорности, които по-късно определя като решаващи за възгледите ѝ за положението на жените.

Завършва политически науки в Smith College през 1956 г., а след това прекарва две години в Индия, където се запознава с принципите на ненасилствената съпротива и организирането на общности. Самата тя признава по-късно, че това преживяване оказва огромно влияние върху бъдещата ѝ дейност.

Една от най-любопитните истории в кариерата ѝ е от 1963 г., когато под прикритие постъпва като сервитьорка в Playboy Club в Ню Йорк. Под името Мари Окс тя работи 11 дни и публикува разследването „A Bunny's Tale“, което разкрива условията на труд и сексуалния тормоз, на които са подложени жените там. Въпреки големия интерес, публикацията ѝ създава проблеми – дълго време редакторите не ѝ възлагат сериозни задачи, свързвайки я с образа на „зайчето“.

В края на 60-те години Стайнъм се превръща от журналист в една от водещите фигури на движението за равноправие. През 1971 г. участва в създаването на списание „Ms.“, което става основна медийна платформа на феминизма и поставя на дневен ред теми като домашното насилие, сексуалния тормоз, репродуктивните права и дискриминацията на работното място. Тя е сред основателите и на National Women's Political Caucus, а по-късно и на Women’s Media Center заедно с Джейн Фонда и Робин Морган.

Биографията ѝ обаче съдържа и противоречиви моменти. В края на 50-те и началото на 60-те години тя участва в организирането на американски младежи за международни фестивали, като част от дейността е тайно финансирана от ЦРУ. Връзката става публично известна през 1967 г., но Стайнъм защитава участието си и отхвърля определението „разузнавателен агент“.

Личният ѝ живот също е обект на интерес. Дълги години тя се противопоставя на традиционния брак, но през 2000 г., на 66 години, се омъжва за Дейвид Бейл – бащата на актьора Крисчън Бейл. Тя обяснява, че не тя се е променила, а законите и самата институция на брака са станали по-справедливи към жените. Дейвид Бейл умира няколко години по-късно.

Интересно е, че прочутият цитат, приписван на Стайнъм – „жената се нуждае от мъж толкова, колкото рибата от велосипед“ – всъщност не е неин. Тя многократно отрича авторството и го приписва на австралийската активистка Ирина Дън. За сметка на това Стайнъм става известна със своето остроумие, например когато на 40-ия си рожден ден отговаря, че точно така изглеждат 40 години, просто обществото е заблуждавано дълго време.

Освен с журналистика, тя се занимава и с писателство. Сред книгите ѝ са „Outrageous Acts and Everyday Rebellions“, „Revolution from Within“ и мемоарната „My Life on the Road“. През 2013 г. президентът Барак Обама ѝ връчва Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие в САЩ. Включена е и в Националната зала на славата на жените.

Дори в напреднала възраст Глория Стайнъм продължава да пише, да изнася лекции и да подкрепя нови активисти. Нейното наследство е на журналист, превърнал личните истории и обществените несправедливости в политически въпроси, които милиони хора вече не могат да пренебрегнат.