Почти четири десетилетия Германия е разделена на западна ФРГ и източна ГДР. През юни 1987 г. американският президент Роналд Рейгън призовава Михаил Горбачов да разруши Берлинската стена. По това време в много страни от Източния блок започват демократични промени, но източногерманският лидер Ерих Хонекер отказва да следва перестройката. През януари 1989 г. той заявява, че стената ще остане и след 50, и след 100 години, ако не бъдат премахнати причините за съществуването ѝ.

През 1989 г. едва три процента от западногерманците вярват, че ще доживеят обединението. Въпреки това изселническа вълна и масови улични демонстрации поставят ръководството на ГДР под силен натиск. В началото на ноември то приема регламент за ограничена свобода на пътуванията. Вечерта на 9 ноември 1989 г. Гюнтер Шабовски обявява решение за незабавно отваряне на границите, но думите му са разбрани погрешно. Същата нощ тълпи щурмуват Берлинската стена и граничният режим на ГДР рухва без изстрел. Падането на стената е триумф за протестите в Лайпциг, Берлин и Дрезден, повлияни от полската Солидарност, реформите в Унгария и политиката на Горбачов.

След падането на стената социалистическата държава се разпада, а призивите за суверенна и демократична ГДР са изместени от желанието за обединение. На първите свободни избори за Народна камара в ГДР печели Алиансът за Германия начело с източногерманския ХДС, който подкрепя бързо присъединяване към Федералната република.

На Запад канцлерът Хелмут Кол, с подкрепата на всички фракции в Бундестага, води преговори с новото източногерманско правителство и със страните победителки във Втората световна война. Подготвя се възстановяването на германското единство. Кол заявява, че германците са се поучили от историята, че са народ, който обича мира и свободата, и че никога повече няма да оставят демокрацията беззащитна.

През лятото на 1990 г. в ГДР е въведена западногерманската марка като законно платежно средство. През август Народната камара решава ГДР да се присъедини към Федералната република. Малко по-късно е подписан договорът за обединението, а в нощта срещу 3 октомври 1990 г. цяла Германия празнува своето единство. На 3 октомври 1990 г. обединението е официално.