В Германия дебатът за подкрепата за Украйна се изостря на фона на нарастващо обществено разколебаване и силни регионални различия. Канцлерът Фридрих Мерц продължава да защитава военната и финансовата помощ за Киев. По думите му Украйна защитава и германската свобода, затова Берлин ще продължи да я подкрепя. Тази позиция среща съпротива от „Алтернатива за Германия“ (АзГ). Съпредседателката на партията Алис Вайдел призовава за започване на мирни преговори по примера на САЩ, настоява за евтин руски газ и косвено обвинява украинското ръководство за саботажа на „Северен поток“. Депутат от АзГ дори говори за „уважавания президент Владимир Путин“ и отрича военна заплаха за НАТО от страна на Русия.

След победата на АзГ на изборите в Саксония-Анхалт на 6 септември тази реторика става още по-силна. Ако се обединят гласовете за АзГ, „Лявата партия“ и „Съюза Сара Вагенкнехт“, около 60% от избирателите в провинцията са подкрепили партии, които са скептични към подкрепата за Украйна или против нея. Според социологически данни една от ключовите причини за този резултат е страхът за мира в Европа. Темата за мира се оказва втора по важност след социалната сигурност и по-значима от имиграцията и климата.

Разликата между Източна и Западна Германия е отчетлива. На Запад 39% от хората смятат доставките на оръжие за Киев за прекомерни, докато на Изток този дял е 54%. Национално 56% от германците виждат в Русия силна или много силна заплаха, но в източните провинции и сред привържениците на АзГ това възприятие е значително по-слабо.

Политолози обясняват позицията на източногерманците не толкова с проруски настроения, колкото със страх и желание конфликтът да не обхване страната. Според тях хората искат да останат встрани от войната и да се разчита повече на дипломация, вместо да се подхранва конфликт, който Украйна не може да спечели. АзГ и ССВ допълнително засилват тези настроения, като твърдят, че милиардите за Украйна биха могли да бъдат насочени към социални нужди в самата Германия.

Междувременно правителството обвини Русия в опит за атентат с дрон на летището в Лайпциг, през което минава голяма част от военната помощ за Украйна. Москва отхвърли обвиненията и предупреди за нов етап на ескалация. Въпреки напрежението канцлерът Мерц твърди, че мнозинството в Бундестага и сред гражданите не подкрепя предложенията на АзГ за прекратяване на помощта и връщане към руските енергийни доставки. Той настоява, че Германия ще продължи да защитава свободата си.

Проучванията обаче показват бавно спадане на готовността на германците да подкрепят Украйна. Според анализатори засега правителството не е под такъв натиск, че да промени курса, но ако обществената подкрепа отслабне в дългосрочен план, то ще трябва да реагира. Някои експерти вече съветват промяна на подхода: да се стои на страната на Украйна, но без безнадеждна война на изтощение без жизнеспособна политическа стратегия. Правят се паралели с Афганистан, макар други анализатори да ги отхвърлят, тъй като там е имало пряка военна интервенция, а в Украйна става дума за военна помощ. Въпреки опасенията, че войната може да продължи дълго и Украйна да бъде принудена да капитулира, германското правителство заявява, че няма да се отклони от избрания курс.