Опитът за атака с дрон на летище Лайпциг/Хале в началото на август накара германското правителство да предприеме поредица от ограничителни мерки срещу Русия. Берлин реши да закрие руското консулство в Бон, да прекрати договора за руския културен център в германската столица и да засили контрола върху влизането на руски граждани в страната.

Според руския политолог Дмитрий Орешкин практическото въздействие на тези мерки е ограничено и те са по-скоро символичен жест. Той смята, че Владимир Путин може да бъде спрян единствено с твърди и ескалиращи действия. Подобна реакция на Берлин обаче според него помага на руския президент, защото подкрепя неговия разказ за възстановяване на разделението между Русия и Запада.

Бившият руски дипломат Борис Бондарев също е скептичен. Намаляването на дипломатическия персонал и ограничаването на дейността на руските представителства може да затруднят Москва, но няма да променят стратегическите ѝ планове. Според него без координирани действия на равнище Европейски съюз провокациите няма да спрат, а Русия ще потърси по-професионални агенти и алтернативни начини да действа.

Русия вече реагира, като обяви, че ще затвори Гьоте институт, а Кремъл заплаши с ответни мерки. Германският експерт по сигурността Волфганг Рихтер предупреждава, че рискът от ескалация е нараснал. Не е изключено Москва да ограничи броя на дипломатите в германското посолство. Въпреки това според него следващата фаза на конфронтацията вероятно ще остане в дипломатическата сфера.

Спорът около културните институции показва колко различно двете страни възприемат тяхната роля. Орешкин обяснява, че руските служби за сигурност проецират собствения си светоглед върху западните структури и често ги смятат за прикритие на разузнавателни дейности. Тази симетрична картина обаче е дълбоко погрешна. Според него Путин едва ли ще прибегне до военен удар, но може да продължи подривните действия и подкрепата за политически формации като Алтернатива за Германия.

Външното министерство на Германия обяви, че Европейският съюз ще продължи да работи по допълнителни санкции през следващите седмици. Сред обсъжданите мерки са и по-строги действия срещу руския сенчест флот. Русия предупреждава, че задържането или конфискацията на нейни кораби ще се приема като враждебен акт. Според Орешкин по-ефективен натиск би бил насочен към финансовите потоци, но европейските правителства са ограничени от правните рамки, включително свободата на корабоплаването.

Рихтер вижда по-сериозен риск от натиска върху сенчестия флот – той може да доведе до инциденти в морето и допълнителна ескалация. Според него от решаващо значение е двете страни да осъзнаят опасностите и да възстановят комуникацията. Без диалог всяка стъпка може да бъде погрешно разбрана и да предизвика нова спирала на напрежение.