Ново национално проучване отчита, че при хипотетични парламентарни избори ГЕРБ би получила 9,6% подкрепа и пада под 10%. Пред нея остава „Продължаваме промяната“ с 10,2%, а „Демократична България“ събира около 7%. Изследването е проведено между 13 и 19 октомври сред 1006 пълнолетни граждани чрез пряко лично интервю и онлайн анкета. То не е изборен резултат, а моментна снимка на нагласите по време на кампанията за президентските избори на 25 октомври.

Контекст и сравнение

На парламентарния вот на 19 април ГЕРБ-СДС получи 433 755 гласа, или 13,39%, и спечели 39 мандата. Разликата спрямо новото проучване е около 3,8 процентни пункта. Това е второ поредно изпитание за партията след изборите, на които тя остана втора политическа сила. В актуалната политическа картина доминира „Прогресивна България“, а проучването отчита и пренареждане в дясноцентристкото пространство.

Решение без собствен кандидат

В началото на септември ГЕРБ реши да не издига кандидат за президент и вицепрезидент. Това е първото подобно решение от създаването на партията през 2006 г. Лидерът Бойко Борисов предварително заяви, че е против участие със собствен кандидат, ако няма реален шанс за победа. Мотивът, посочван от ръководството, е, че кандидатура на ГЕРБ би разделила гласовете в дясноцентристкото пространство и би улеснила Илияна Йотова. Партията не обяви подкрепа за друга кандидатпрезидентска двойка.

Така избирателите на ГЕРБ останаха без пряк кандидат в кампанията. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов определи решението като политическа грешка, а социологът Добромир Живков коментира, че партията е избрала да плати политическата цена на неиздигането на кандидат.

Какво влияе върху нагласите

Според анализа икономическите тревоги са сред основните фактори за политическото поведение. „Цените притесняват хората. Икономически са причините в много голяма степен“, заяви Живков. По данни от същото изследване 68% от анкетираните определят атаките в Черно море като заплаха за националната сигурност, докато 15% не ги приемат за такава. Тези теми, заедно с геополитическото разделение, могат да влияят върху посоката на вота.

Какво следва

Предстоящият президентски вот ще покаже дали спадът на ГЕРБ под 10% е временен ефект от конкретната кампания и липсата на собствен кандидат, или сигнал за по-трайна промяна в електоралната подкрепа. Само парламентарни избори биха дали пряко сравним резултат за партията.